НА МАРС
Червената планета –
с божественото име Марс –
бога на войната.
Там живеели си същества –
летящи дракони,
коне с криле,
птици с човешки нозе,
с уши големи
и огромни кореми,
техният баща е Фобос,
а най-страшният от всички Деймос –
първородния му син.
Те живееха на връх Олимп,
най-високият, могъщ и тайнствен.
Дърветата, клони и треви.
обвити в паяжина дълбоко спят.
А нощното небе, раждаше
безбройните си цветове –
червено, а поняко зелено.
Издаваше звуци и тътени,
ехтяха гръмотевично бурите.
Краката ми потъваха в пясък горещ,
подскачаха рибки в море от звезди
вместо реки.
Заслепен от цветовете безбройни,
затаих дъх и продължих.
Те водеха война с нашата Земя.
А най-големи врагове –
тримата космически братя
с имената – Експрес, Орбитър и Одисея
изпратени от нашата Земя планета.
Изках аз да видя Фобос –
големия баща на тези чудеса,
но от страшна болест прикован ,
тогава тръгнах по дирите на Деймос –
първородния му син и
страшния владетел.
Минаха години, десетки, хиляди дори.
Остарял, помолих моя син да продължи.
И той по стъпките ми мои не успя
и мисията си той дари на
първородния си внук-Софян
И най-накрая той откри
страшния владетел – Деймос.
-Обръщам се към вас, владетелю на Марс, с молба
– Моля ви, не водете повече война
с нашата планета Земя.
– Желаем ние мир да сключим тук сега.
Небето силно затрещя –
земята в люлка залюля
и огън в пустош запламтя.
Невидял лицето му добре,
а само шум наподобяващ бум.
– Тогава си вземете машините с вас –
Експрес,Орбитър и Одисея.
– И не ще чуете за нас,
само това искаме от вас.