Историята на звездите
Тук на куп са се събрали
хиляди звезди засмяни,
обикалят те планети,
и галактики хилядолетни.
Една след друга си разправят
за света и за Земята.
-Аз бях на Земята
и видях Луната.-
рече първата звезда.
-Аз до Слънцето се приближих
и се стоплих.-
продума втората по ред.
-А пък аз стигнах до Марс.-
обади се един глас.
-Скали от червен прах ме впечатлиха,
но в сравнение със Земята не спечелиха.
Вярно, една и съща големина,
но различна е тяхната сърцевина.
-Аз Земята не харесвам!-
Каза втората звезда.
-Пълна е с любезни!-
Поклати своята глава
Полярната звезда.
-Има любезни,
но и безполезни!
Учените чудят се сега
какво се случва в Галактиката.
Откога звездите си говорят,
откога са тук?
Откога ли си говорят,
или издават звук?
С белите престилки
умуват те:
-Защо не сме ги чули?
Кажи ми, моля те!
-Остави ме!-
Обажда се един.-
Не съм свободен,
пресъздавам Рим.
-Аз машина на времето създавам,
и следи във времето оставям.
След време щом я създам
твоят Рим не ще е там.
Сега майка и дете
от космическото небе
се чудят за това
какви са тези хора:
-Защо се карат тези същества?
Да не би да е от умора?
-Не, те винаги се карат за това,
кой е най-добрия в света.
-А битката ще разрешат ли?
-Не докато се дърпат!
Запомни,
детето ми,
твоята работа е да отмаряш
със свойта светлина
хората трудолюбиви по таз земя.