ЗНАМ
Като отронен лист от календара
отлитна пак и днешния ми ден
и вечерта настъпи-тиха,бяла,
небето на звездите пак е в плен.
Нагоре гледах,за да видя нещо,
което може би се крие там,
ръце протегнах,за да го докосна,
защото, сигурен съм, истинско е, знам!
Зад хилядите светещи планети
видях безброй усмихнати лица
и даже на милиони километри
аз виждам ги и знам,че те са там.
И някой ден ще стъпят на Земята,
ще знаят много повече от нас
и ще ни учат да говорим на езици,
нечувани от никой досега.
Ще ни поканят може би на гости,
ще полетим в незнайни висини,
да видим много странни и чудати
безброй неща във техните земи.
И ще помолим те да ни научат
да пазим чиста нашата Земя
и щом погледнат всички там-отгоре,
да видят колко е красива тя.
Че част сме ний от таз вселена
и трябва да сме горди от това,
не паразити да сме тук на нея,
а хора земни с истинска земя.
И утре, като гледам към звездите,
ще искам всичко пак да разбера,
че нещо пак забулено е в тайна,
какво не дал бих да го разбера.