До Земята и обратно
Я се виж? Ти ли падна от Марс?
Как уцели пък точно Земята?
Тук животът е повече фарс,
не се върти, а бързо се премята.
Какво се чудиш? Паднал си сред хора
и те са по-жестоки от животно.
Да беше си седял на Марс отгоре,
а ти се пулиш тук, сега. Страхотно.
Антенките ти доста са накриво.
Изобщо не улавят „красотата”.
Живуркаме си ние, причудливо,
но само си живуркаме, сакато.
Човекът, казват, доста е пораснал.
А ти си любопитен да ни видиш.
Висок е точно милиметър щастие,
но два-три километра му се свидят.
Вечерята изстинала от снощи,
но хайде, заповядай, почерпи се.
Китайското е все на мода още.
Вземи си де, от уличното писе.
А вие ли от Марс сте тия дето –
ужасно грозни, малки и зелени,
(добре сте си, добре сте общо взето)
които просто вечно са засмени.
А ти пък как реши, бе, точно тука,
от Марс, та на Земята да се пльоснеш,
планета дето става за…боклука.
Вземи ме, моля те, преди да тръгнеш.