Дете на Вселената
Аз съм просто дете на Вселената,
съчетала безкрая и нищото.
В звезден прах и мъгли съм зачената,
в сблъсък между телата космически.
Марс беснее в кръвта ми неистово
и едва се побира във вените…
А Венера рисува сърцето ми
с много нежност и с много търпение.
Слънце огън запали в очите ми,
да стопявам с един поглед айсберги.
Този дълг тегли ме с девет цяло и
осем метра в секунда към майка ми.
Мои братя, не съм съвършена, но
ви подавам за помощ ръката си.
Аз – хибриден шедьовър на тленното
и на вечното. Коктейл от крайности.