В БЕЗКРАЯ
Аз бях там – на множество планети,
с лъчите на безброй слънца огрети.
Пътувах с мисълта си мигновено.
Повярвайте, говоря откровено.
Отчаяно на Марс издирвах знаци.
Намерих само прах и камънаци.
И няма там човечета зелени,
усмихнати, поклащащи антени.
До Юпитер прескочих, до Венера.
Спомням си го, сякаш беше вчера.
А после се отправих към безкрая…
Все повече мечтаех да узная…
Виждах смаян – звезден прах как свети
в опашките на хиляди комети.
Дори поспрях се само за минутка
до някаква зловеща черна дупка.
Докоснах се до светове красиви,
с гори, реки, поля – първични, живи.
Със свирещи листата хороводи,
под блесналите цветни небосводи.
С червени, сини, жълти водопади
и с жители във чисти, бели сгради.
И всички са усмихнати, спокойни
на райските планети там безбройни.
Аз питам се отчаяно, човече,
защо са всички толкова далече?!
А може би сме още недорасли…
А може би за тях ще сме опасни…
Не бързайте да пращате носилки
и тези там… със белите престилки.
Че бяхте там сега си представете!
Поне за миг го само допуснете!