Четиво за изследователи
Инспекторът по престъпления срещу интелектуалната собственост поздрави сдържано и седна. Всеки поръча това, което предпочиташе. Мъжете отпиха първата глътка и впериха погледи в девойката.
― Нищо конкретно!… – отвърна тя. – Възпитан, не пести средства, може да заведе дама в изискано заведение, но… нещо не е наред…
― По-точно? – запита инспекторът.
― Прекалено интелигентен! Подобна ерудиция е невъзможна! Когато разсъждава върху историята на математиката, потъвам в земята от срам!…
Инспекторът повдигна вежди.
― С друг мъж не съм се чувствала толкова неграмотна! Дори в училище не съм се притеснявала така!…
― Не е ли… брутален?…
― Напротив! Внимателен, не те обвързва с нещо, сдържан и… неясен…
― Неразбираем!… – допълни придружителят й. – В библиотеката на университета прелиства с часове купища книги и отбелязва нещо в тефтера си… Формули и имена…
― Шифър? – присви очи полицейският специалист.
― Не мога да преценя! Има вид на среден европеец, не бие на очи, но е по-различен…
― Какво чете най-вече?
― Представи се за дипломант с някаква претенциозна тема. Още като я чух ми се стори, че нещо не е в ред. Първо изучи математическите светила на университета. След това премина към по-широк кръг. Най-известните, класиците… Не знам какво търси, но доста бързо прехвърля информацията…
― Среща ли се с жени?…
― В началото пиеше кафе сам в барчето, после започна за заговаря колежките…
― И?…
― Нищо особено… Някои само го поздравяват, но други му правят компания… Може би е склонен към флиртове, но в библиотеката се държи прилично. Все пак реших да ви предупредя и говорих с моята приятелка…
Последваха минута – две мълчание. Те отпиваха малки глътки.
― Не е редно да съобщавам факти, които се уточняват, но ще ви кажа като на приятели, че този човек почти не спи… – проговори инспекторът, леко усмихнат.
― В смисъл?!
― В прекия смисъл! Нощем в стаята му сияе слаба светлина, сякаш чете на настолна лампа. Електронните наблюдатели установиха, че не ляга, а до сутринта стои в голямо канапе и като че се вслушва в нещо…
― Дали е нормален?!… – предположи библиотечния служител.
― Не са забелязани отклонения… – вдигна рамене полицаят. – Но има нещо, което недоумявам…
* * *
Задържаха го специалистите по криминални престъпления, но странният дипломант не протестира и не спомена за адвоката си. Когато го въведоха в кабинета по интелектуални нарушения, изглеждаше спокоен, сякаш бе поканен на разговор.
― Навярно се досещате за какво сте тук? – запита инспекторът, след като включи протоколиращото устройство.
Дипломантът кимна мълчаливо.
― Посегателствата срещу авторските права подлежат също на санкции, както и всички останали.
― Естествено – отговори дипломантът. – Когато се докаже вина…
― Считате ли, че сте изряден в това отношение?…
― Също както останалите читатели на университетската библиотека, студенти или аспиранти.
― Каква е темата, която проучвате?
― Концепция, разработвана от Архимед и измененията й в по-ново време.
― По-точно?
― Архимед е разполагал с примитивна техника, но е създател на интегралното смятане. Талантливите му последователи обаче са изпуснали още една възможност, каквато е открил Лобачевски например, с неевклидовата геометрия.
― Вие наясно ли сте с тази възможност? – усмихна се инспекторът.
― Не още. Разграничавам съвременното интегриране от възможния втори вариант, но той ще бъде разработван от екип.
Звучеше като брътвеж на обхванат от маниакална идея, но инспекторът бе срещал подобни случаи
― И какви са предварителните ви очаквания? – запита той.
― Трудно е да се каже. Засега екипът е доволен от постигнатите резултати.
― Можем ли да се свържем с ваш представител?
― Не. Твърде далеч са от тук.
― Но вие общувате с тях?…
― Да. Те знаят, че съм задържан и са съгласни да направя необходимите пояснения.
― Все пак, защо да не общувам пряко с някой от тях?
― Аз съм единственият им посредник в този град, а вие ще задавате въпроси, които не бива да чувам докато трае дознанието.
― Виж ти!.. Между вас има и юристи?…
― Периодично ни ограмотяват по правни казуси.
― Интересно!.. Но няма ли някакъв начин за контакт?
― Екипът се стреми да не изразходва много енергия…
― Ха! – инспекторът изглеждаше подчертано учуден. – Но ако ви задържа докато изясним ситуацията?…
― Безсмислено е. Аз завърших задачата си и предадох необходимата информация. Готов съм да си тръгна всеки момент…
― И къде смятате да се отправите?!…
― В Сиракуза, при Архимед. Трябва да изясня подробностите, преди да го измъкнем под носа на римляните.
Тишината, която последва, бе толкова дълбока, че се долавяше слабото шумолене на климатика.
― Наясно сте къде се намирате, нали?… – започна озадачен инспекторът. – Нека говорим по същество!…
― Казах всичко, със съгласието на екипа.
― Разбирате ли, че може да прекарате доста дълго, добре охраняван, в някое подземие?!
― Не повече от три – четири минути…
― През стената ли ще излезете?!
― Не, във времето. Сградата не е много стара, така че бързо ще стигна до момента, когато са копаели основите й, за да се намеря под открито небе.
Звучеше нелепо и инспекторът не бе сигурен дали има работа с ненормален или с невероятно нагъл тип.
Вратата на кабинета се отвори и, без да иска разрешение, влезе началникът на фотолабораторията. От прага надничаха сътрудниците му.
― Фотографиите на задържания! – каза многозначително той и остави на бюрото папка. В нея, вместо снимки, стояха светли правоъгълници хартия, без никакво изображение.
― Апаратурата е изрядна! – продължи началникът. – Но лицето на господина не личи върху негативите! Можем ли да обясним подобно явление?!
― Но ние го наблюдавахме в камерите!… – разтвори ръце инспекторът.
― Екипът прецени, че е добре да бъда защитен от някои видове облъчвания и взе необходимите мерки – каза спокойно дипломантът.
Те го гледаха втренчени няколко мига, след това инспекторът каза:
― Разговорът се записва, но се радвам, че сте тук, колега, защото почвам да си мисля, че съм пиян! Представете си, господинът има намерение да се среща с Архимед!…
― О-хо-о! – вдигна вежди началник-лабораторията. – Може би ще ви трябва фотограф?… Имате ли предвид още някоя знаменитост?…
― Един летец, загинал през Втората световна война, който е написал най-хубавите книги за Сахара…
― Екзюпери?!!!
― Четивото допадна на колегите. Описанието на пустинята е неповторимо! Изследователите считат, че е най-подходящо за условията, в които работят…
― И къде работят, ако не е тайна, тези ваши изследователи? – заинтересува се началникът.
― На четвъртата планета в Слънчевата система, която наричаме Марс.
Отговорът бе толкова абсурден, че двамата ръководители изглеждаха тъй, сякаш се задушават. Ризите им, залепнали за гърба, бяха напоени със студена пот. Когато дойдоха на себе си, те видяха празен стола пред бюрото. Липсваше и бележникът с формулите. Непознатият бе изчезнал без да се сбогува.