Муч отива на екскурзия
Наближаваше лятото. Краят на учебната година също беше близо. В училище организираха екскурзия до съседния астероид. Муч много искаше да отиде и понеже беше послушен се надяваше да го пуснат. Щяха да пътуват с голямата училищна космическа чиния. Този астероид беше необитаем и там щяха да разглеждат пещерите и да наблюдават звездните пеперуди как строят летящи мехури за своите малки. Щяха да спят в палатки в една пещера.
Мама и тате пуснаха Муч и в съботния ден той се качи със съучениците си на космическата чиния. Летяха два часа, през които им беше много весело, защото си разказваха различни случки. Когато наближиха астероида, всички ахнаха – той светеше като златен на розовото небе. На космическата площадка ги чакаше възрастен квадрипод, който щеше да ги води. Вървяха през лабиринт от пещери, всяка направена от различен скъпоценен камък. Имаше червена – от рубини, синя – от сапфири, зелена – от изумруди. Всичко блестеше на холопръчките, с които си светеха. Обходиха астероида за няколко часа и спряха да нощуват в диамантената пещера.
На другата сутрин те станаха много рано. Щом излязоха от пещерата, попаднаха в сребърен облак. Той се състоеше от милиарди малки звездички, които се въртяха. Около всяка, от космическия прах се образуваше мехурче и когато то станеше цяло, от голямата звездичка се отделяше малка, и тогава с мелодичен звън мехурчето се пукаше и звездичките политаха носени от космическия вятър.
Муч и приятелите му бяха очаровани. Муч снимаше с холокамерата, защото искаше да го покаже на родителите си.
До края на деня се любуваха на чудните пещери и на малките звездички. Прибраха се късно у дома. Муч доволен целуна мама и тате и уморен заспа.