Когато хората пораснаха
Кога един човек пораства? Когато тялото му се уголеми, или като започне да разсъждава зряло? А дали всеки човек пораства или завинаги си остава дете отвътре?
Имаше едно хлапе, което се казваше Джо. То мечтаеше за нещо неосъществимо. Не дружеше с децата на своята възраст – винаги беше сам. Всички му се подиграваха, но той искаше да осъществи мечтата си… Искаше да отиде на Марс. Беше много ученолюбив и всичките му оценки бяха добри. Но най-силната му страна беше астрономията. Той знаеше всичко за Космоса, за планетите и най-вече за Марс.
Джо си имаше и приятелче – Аби, неговото кученце – лабрадорче, което той бе обучил на всякакви номера и което беше много умно. Помагаше му във всичко, сякаш го разбираше. Детето бързаше да порастне. Искаше да става все по-голямо, защото така се доближаваше до Марс. Имаше един стар телескоп, с който всяка вечер наблюдаваше небето и се размечтаваше. Аби сядаше до него и той започваше да й говори и разказва… Така двамата се унасяха и заспиваха.
В стаята си Джо държеше една малка библиотека, пълна с книги и енциклопедии за Марс. Родителите му не се интересуваха много от него, но нали си имаше Аби и своите мечти – друго не му трябваше.
Още от малък започна да мисли начини, за да стигне до мечтаната планета. Беше измислил безброй варианти – космическа ракета, телепортатор и всякакви други машини, но наистина не знаеше как ще построи нещо толкова голямо и трудно и то съвсем сам.
Той растеше, но не се отказваше от Марс, а напротив – все повече го искаше. Постоянно правеше опити, изобретяваше разни неща, но нищо не му помагаше.
Една вечер, както седеше и гледаше небето заедно с Аби, той видя падаща звезда. Изведнъж извика
− Аби, Аби, виж, падаща звезда… Бързо си пожелай нещо!
Мисля, че всички знаем какво си пожела Джо.
След тази случка те си легнаха, а Джо прощепна ,,Дано се сбъдне!’’
На сутринта той се събуди и се почувства странно. Стана от леглото, а Аби заподскача около него. Потърка си очите и като ги отвори разбра, че не е у тях. Всичко беше пусто – имаше само пясък. Като светкавица премина мисълта за звездата, която бе видял снощи и за своето желание. Той осъзна, че е на Марс. Мечтата му се сбъдна и той остана без думи. Започна да обикаля и да търси нещо. Представа си нямаше какво е то, но го търсеше и изведнъж чу шум. Тръгна към него и откри малко изворче с вода. Почувства се невероятно – това означаваше, че на Червената планета има вода и може да се живее. [1] А и той беше без костюм, а само по пижама. Беше объркан. Цял ден с Аби бяха на Марс. Откриха толкова неща –растителност, вода, въздух… Всички условия за живот. Той беше много щастлив, защото нямаше да живее вече на Земята, а щеше да се пренесе на Марс. Но изведнъж се попита ,,Как ще се върне у дома, за да разкаже всичко?’’. Той се притесни, а и се стъмваше. С Аби започнаха да търсят място, на което да преспят.
Изведнъж се озоваха там, откъдето тръгнаха – точно до леглото на Джо. Тази вечер той гледаше звездите без телескоп и то от самия Марс. Започна да разказва истории и се унесе.
Като отвори очите си на сутринта си беше вече у тях. Той веднага изтича до кухнята и започна да разказва с вълнение случилото се на майка си и баща си. Те не му обърнаха внимание, защото знаеха, че е странен и започнаха да го убеждават, че е сънувал…
Мнозина смятат така, но за него това не беше сън, а реалност. Как иначе откри в джоба на пижамата си камъче и пясък?
Джо порасна със сбъдването на мечтата си. Земята е люлка на човечеството, но не трябва вечно да се живее в люлката. За един ден нашият герой живя извън тази люлка. Човек пораства, когато осъществи това, за което мечтае.
[1] В действителност атмосферата на Марс не е годна за дишане, водата е замръзнала и е дълбоко в марсианските недра, а растителността е все още част от проектите за евентуалното колонизиране на Червената планета. Повече информация можете да намерите на следния адрес: http://bg.wikipedia.org/wiki/Колонизация_на_Марс – бел. ред.