Един ден през 2326 година
Здравей!
Много ми е приятно да се запознаем. Казвам се Алфилокс, съкратено от Алуминиев Филигранен Оксижен. Безспорно странно име за твоите разбирания, но съвсем нормално за моето съвремие. Пиша ти, за да ти разкажа за един мой работен ден през 2326 година.
Работя съвсем наблизо – на Марс. Не съм авантюрист и това си е. По-смелите отдавна емигрираха в други галактики или поне работят в шестата звездна система отвъд Плутон. Аз се пазя от рискове и си останах в околността, да нямам много главоболия. Землянино от 2013 година, тук е моментът да ти кажа, че не съм извънземно според твоите разбирания (естествено, отдавна не използваме тази овехтяла дума). Аз съм съвсем обикновен обитател на нашата мила планета, също като теб, но след 313 години. През 2326 г. за нас Марс е на един хвърлей място, както е Перник за софиянец от твоето време.
Бих могъл да те поизлъжа и да се похваля, че съм шеф, а работата ми е мечта, но ще бъда откровен. Наистина съм шеф, ръководя отдел „Живи същества” в КЖОСС. Това е Комисия по жалбите и оплакванията в Слънчевата система. Ще ти е интересно да научиш, че неин предшественик е рубриката за скандали и несправедливости в бившото шоу „Господари на ефира”, много актуално по твое време. Просто нещата се развиха в такава посока, че в един момент се наложи рубриката да стане отделно предаване, а впоследствие се превърна в административна организация. Имаме три големи отдела – „Живи същества”, „Фирми” и „Политически проблеми”.
Дотук с хубавата част. В моя отдел няма ограничение спрямо естеството на подаваните жалби и хаосът е пълен! Сред милионите оплаквания наистина има много сърце-, носо- и зъбораздирателни истории (кронийците от Сатурн чувстват с носа си, а хермейците от Меркурий – със зъбите; останалите са общо взето като нас). Поне половината обаче са съвсем безсмислени и абсурдни. Например вчера объркан служител ми донесе жалба от някой си г-н Раманент (жител на Сатурн от земен произход), който е недоволен, че съседът му г-н Смиситрууз (крониец от Сатурн) всяка сутрин драска боята на бъгито му с носа си. Безочлив човек, само губи времето на комисията! Поне от 170 години насам всеки жител на Сатурн с чуждопланетен произход подписва документ за отказ от претенции в случай на щети по превозното му средство, причинени от кронийски носове. Толкова се ядосах! Направо грабнах капсулата с жалбата и я пуснах за унищожаване. Само да посмее да се оплаче, че жалбата му не е разгледана – имам му адреса! Освен всичко друго, тази седмица замествам колегата от отдел „Фирми” и съвместявам двете длъжности. Работата ми идва в повече, но трябва да отбележа, че в неговия отдел правилата са строги и такива своеволия не се допускат. Затова все пак успявам да се справя някак. Когато ми запуши главата, винаги се успокоявам с факта, че при колегата от политическия отдел нещата са в пъти по-зле. Там пък няма никакви правила. Политиката си е политика и сега, и преди 313 години.
А сега ще ти опиша как точно минава един работен ден за мен. Естествено, ставам рано – в днешно време шефът не може да си позволи да закъснее, това е едно от най-позорните неща изобщо. След бързата закуска и неповторимата бъркотия вкъщи, която само една любяща жена и три прекрасни палави деца могат да създадат, се измъквам отново към спалнята – следва процесът по обличане. За младо момче като теб това със сигурност звучи смешно, чак пък „процес”. През 2326 г. обаче това е най-точната дума. Всеки по-голям шеф като мен притежава робот-съветник за облеклото, който безупречно върши тази дейност. Какъв ми е проблемът ли? Ами отново има уловка. Ръководителите на министерства, организации, комисии и т. н. наскоро получиха нови роботи от експериментална партида с вложени чувства. Всеки робот има определени доминиращи черти от даден характер, а целта е да се разбере кои са най-подходящи за роботи-съветници по обличане и в крайна сметка другите да бъдат препрограмирани. Аз пак изтеглих късата опашка на кометата (мисля, че по ваше време се казва „късата клечка”). Роботът ми е ревльо! Изключително докачлив е и в редките случаи, когато си позволявам да оспоря мнението му, той веднага се просълзява и хлипа като малко дете. За мен това е начин да разпусна и да се позабавлявам; той винаги преценява безпогрешно как да съчетае дрехите ми. Ала горката купчина метал с изкуствени слъзни канали и вградена обидчивост не може да разбере това. Чудя се какво пък толкова им беше на нечувствителните роботи от старите партиди? С тях беше толкова лесно. Но как да застанеш на пътя на нововъведенията… Остава ми единствено да стискам палци партидата с чувство за хумор да победи конкуренцията. Ако моят драматизиращ приятел остане такъв, рискувам или да загубя усета си към смешното завинаги, или да се разоря. Месечната ми сметка за изкуствени сълзи е по-висока от училищните такси на децата!
Излизам от вкъщи и се „гмурвам” в експресния телепортационен „тунел” към Марс. Пътуването е мигновено, но от двете му страни е задължително спирането на условните граници между Земята и Марс и срещата с един така познат и за теб вид – митничарите. За съжаление не сме все още чак толкова напреднали, за да заличим изцяло понятието за граница, а и митничарите се оказаха изненадващо устойчив вид. Те са любопитни същества. Формидонци са, идват от Деймос и на външен вид наподобяват кръстоска между евкалиптово дърво и дъга, но са най-малко двадесет пъти по-ниски и поне три пъти по-цветни. Говорят много, а ако пренасяш нещо незаконно – наказват те на място с едночасово хорово пеене. Толкова ли е ужасно? Повече, отколкото можеш да си представиш. Музикалната им „дарба” е смесица от звуците на пневматичен чук, сирена и силна микрофония. Контрабандата намаля до пренебрежимия минимум след въвеждането на тази мярка. Имат и прилики със събратята си от миналото. Проверката извършват по-бързо, ако им носиш нещо. Ала не какво да е, парите и ценните вещи не ги впечатляват. Единствената им слабост е бялото саламурено сирене. То е доста скъпа стока за съществата от другите планети в наши дни, защото се оказа, че може да се произведе само на Земята. Опитваха на много други места, но без успех (една от съвременните загадки). Като виден сиренолюбител (също като теб) не виня формидонските митничари, че са пристрастени към сиренето, но пък всеки ден трябва да им нося, за да не ми се налага да ставам два часа по-рано.
В разпределителната зона на Марс ме чака служебният марсолет. До работа стигам за не повече от петдесет минути, освен ако не попадна на други интересни същества – катаджиите. Те също са устояли на теста на времето и изглежда ще ги има още дълго. Произхождат от Фобос, наричаме ги паворианци. Приличат на дълги бутилки кока-кола с крайници от алуминиево фолио. Също като митничарите не са загубили характеристиките на земните си предшественици. Не говорят чужди езици, дори и венериански не знаят, а той е най-лесният в Слънчевата система. Може да избегнеш глоба, ако им носиш крем „Здраве лека формула” (о, да, все още се произвежда и то главно за тази цел). Ядат го със същия апетит, с който ти хапваш вафлички и шоколад.
Вече съм на работа. Още от портала започват да валят въпроси към мен за договори, спогодби, правила, особености на живите същества и какво ли още не. Отговарям, съветвам, сверявам, решавам, разрешавам, забранявам, често импровизирам и работата кипи с пълна сила. По обяд отделът задължително почива два часа, в които се храним и се свързваме със семействата си. Обикновено говоря с тях в кабинета си, където спокойно мога да настроя комуникона си едновременно за разговор и допълнителни приложения. Засега използвам само това за материализиращи се виртуални целувки за жена ми и децата, но се надявам създателят на материализиращи се виртуални рози да не се бави още дълго. Имам нужда от него, особено когато сме поспорили с любимата преди тръгване. Следобедните часове понякога са много тихи и необичайно приятни, но най-често са пълна лудница (имате и такова популярно предаване май). Добре, че са колегите, винаги мога да разчитам на тях да се пошегуват и да разведрят напрегнатата атмосфера. А и повечето са професионални комици, които вечер разсмиват публиката, а в комисията работят на доброволни начала.
След работа се връщам у дома по същия път, срещам се със същите интересни същества и започва преживяването, наречено семейна вечер. Децата спорят, гонят се, смеят се, препрограмират киберкучетата по десет пъти, висят по таванските халки за комуникация и нямат умора в белите. Милата ми жена се опитва да въведе ред, да обърне внимание и на мен, и на тях, и на съседката, дошла да вземе огърлицата й от Плутонови аквадулови камъни на заем. Аз се опитвам да си отдъхна и да поговоря с всички. Всички си лягаме уморени, но усмихнати и очакваме следващия ден, изпълнен със забавни, трудни, щастливи, стресови, красиви и приятни моменти.
Такъв е моят ден, пълен с емоции, затрупан с работа, различни същества, роботи, устройства, планети, проблеми, смях… Така че… радвай се, прадядо, че живееш през 2013 година и имаш само смартфон, лаптоп, плазмен телевизор; само парк, училище и Земята. Не се учудвай, твоят правнук, макар и от бъдещето, мисли за теб. Не се изненадвай и на възрастта ми. Роден съм през 2147 година, а още съм млад. Баща ми е роден през 2068, а дядо – през 2022 година (да, ще си имаш син след по-малко от десет години). Както виждаш, продължителността на живота се увеличава съществено с всяко поколение. А тайната? Тайната е любопитството. По-точно Кюриосити. Няколко години след спускането си на Марс малкият марсоход откри желеподобно вещество, което променя процесите в тялото и води до чувствително забавяне на стареенето. В течение на много десетилетия учените усъвършенстваха кюриоситина все повече и повече и се очаква да открият формулата за безсмъртие.
Сега четеш моето писмо и сигурно си мислиш, че с всичката тази техника, нови светове и междупланетно пътуване ми е лесно и животът ми е адски готин? Е, да, прав си, адски готин е! Но определено е сложен – трябва да съобразявам толкова неща! Затова си мислех… какво ще кажеш да се разменим за един месец? Ти ще се позабавляваш в моя свят, а аз ще си почина в твоя? Е, става ли? Сигурен съм, че ще се съгласиш, затова съм ти изпратил едно малко устройство за пътуване във времето. Зелените чорапи всъщност ще те телепортират при мен, но за да ги задействаш, трябва да танцуваш „Гангнам стайл”. Не се шегувам, преди сто години беше избран за официален телепортиращ танц. По принцип става и с някои от по-старите одобрени танци, но все пак послушай моя съвет. Миналата година прабабата на едно от съседските момчета дойде „на гости” танцувайки „Макарена”. През цялото време, докато беше тук, целият квартал се смееше, когато излизаха. Да танцуваш „Макарена” публично си е социално харакири през 2326. Изпратил съм ти и едно кремче „Здраве лека формула”, ако ти е нужно (все още си едва на осемнадесет). Опитай, с подобрен състав е.
Предполагам, че си дълбоко шокиран от писмото ми. Може да разкажеш всичко на вестник „Шок”, но едва ли някой читател ще повярва, така че по-добре сложи чорапите и се впускай в танца. Очаквам с нетърпение да се запознаем лично!
За моя скъп прадядо Александър
От любимия му правнук Алфилокс
23.06.2326 г.