Ръждиво
Дори на Марс не е възможно
от тебе скриване и бягство,
бодливокактусен,
дъждовен,
неспящ,
пелиново горчащ,
владетел на пространства резки
синкавоглетчерен,
раним,
като снежинка посред юли,
размита сянка на реал,
мъж елегийно небудуващ
над снимки
спомени и цвят,
по-приглушен и от кобалта
на разтревожено море,
но близък в болката
и прям.
Не, нито скриване, ни бягство,
тук часовете са сверени
по лунно сребърни мъгли
и земно е и е неземно,
смирен до тайнството на мида
и чакан −
всеки следващ миг.
А там − какво?
Сюжет в ръждиво,
червен пейзаж
и неизвестност
сред раждащи се дръзновения
и обли камъчета − да,
чудесно,
волно,
но… безтебно.
Как точно твоят ирис вижда
и всеусеща твоят пулс,
че бягството е непосилно −
сърцето ще остане тук.
Там вятърът ще рови в кратер
да дири
спомени за теб
сред всекосмична тишина
и две сълзи
несподеленост…