На Червената планета
1
Съвършена красота. Покой.
Звездите увиснали са ниско.
В тази пустош човекът, Той,
нов свят да създаде поискал,
сега нетърпелив се чувства,
ръка протяга и рисува птица,
неоперена, тя от него се откъсва
и без криле възбог полита.
2
Мълча, а крещи небето горе:
„Ти кой си, дръзнал пътя тук
без мен да чертаеш и хората
да водиш упорито и напук,
не знаеш ли, че аз изгарям
и аз създавам, и аз вещая
всяка стъпка, и аз отварата
давам за живот накрая?”
Мълча, а ехото отвръща пак
на надеждата кънтящия апел,
животът поднебесен да е знак,
това е човешката ни цел.
3
Пейзаж пустинен, сенки бегли
рисуват червените скали,
два спътника отгоре гледат
как прахът се стели и лети,
но ето, друга сянка, на момиче,
преплита се със сянка на момче,
планетата изведнъж заприлича
на Земята синя, но без море,
планетата червена пак посреща
бездомни чувства, и открива
този мъртъв свят, че отсреща
Земята е планетата ни жива.