Мечта
Учиха ме някога баба, мама и тати:
тук е всичко, което ще ми трябва –
семейство, приятели и всички познати.
Да се оглеждам другаде уж не трябва.
Но имах аз мечта една от малък:
да полетя нагоре към висотите сини,
а дали голям за мен е този залък?
Исках да видя гледки неоценими.
Минаваха дните и идваше нощта.
Дебнех в небето този интересен кръг –
чудех се – нима там ще да е и опасността? –
и винаги различен с впит в него сърп.
Сутрин се събуждах припрян да разбера
пак ли всичко лампата голяма ще освети.
И не исках по цял ден в нас да се прибера,
че дали и утре Слънцето ще заблести?
Пораснах и разбрах – тук е хубаво,
но тук и там различни са и заедно.
Притегли ме и тръгнах пъргаво.
Да науча и разбера исках не едно.
Сега мечтата ми реалност стана.
Космонавт съм – изучавам красотите.
От миналото спомен не остана.
Разбрах, че по-широки са земите.