Израстването
Реди, за кой ли път, заветът Стар –
на Ева за греха с Адам говори…
По таз Земя, човек е господар –
подвластни са му нейните простори!
Адам от камък брадва сътвори,
излива бронз напушено огнище…
В горите, от животните се кри,
накрая слезе в равнината – вижте!
Села и градове със две ръце
мечтите му живителни родиха…
По пламнала любов в едно сърце
с години хиляди бойци се биха!
Той коня замени с моторен впряг –
за кой ли път, Икар дари с крилете…
В дома му песен радио запя
и в небесата литна самолетът!
Днес със човекът ти, Земя, твориш –
не е Луната само твоят спътник…
„Съюз”, Гагарин – „Аполо” роди!
Към Марс, землянино, си вече пътник!
Залива ни компютърната реч,
Адам на Ева – марсианка пише…
Дали сега – не толкова далеч,
една любов, родила се, не диша?
Пред полета за Марс Адам седи
и тръпнещо напитката си пие…
Съдбата може би ще отреди
със Ева там семеен дом да свият!