И просто брой звездите
Ако за дом имаш само Вселената
и този кораб огромен и същевременно малък;
ако под щита му е тясно за мечтите ти,
разпръсни ги сред крехкия безпорядък на вакуума.
И просто брой звездите.
Ако живееш като стих, изстрелян към безкрая,
сякаш копие, забито в черна дупка;
а утрото не е нищо повече от ентелехия,
втъкана в твоите гени,
ти просто брой звездите.
Надникни отвъд Вселената,
простряла се пред теб като калейдоскоп.
Прилегнал в нишата си нарисувай нов образ от гама лъчи,
Открий плача на тъмната материя.
И брой звездите.
Извий се като букла на пространство-времето.
За боговете нови ритуала извърши.
Потърси измежду близките си хора и сред чуждите,
решетките, където любовта заплюват пренебрегнатите.
И не губи от погледа звездите.
Изкуствената гравитация щом умори нозете ти,
отрова бавна въздухът е в дробовете ти
и непосилно е теглото на носталгията,
ти само погледни безбрежната галактика.
И брой звездите.
Не се отчайвай и не се предавай.
Ти зрънце си и мост,
ти си животът, който търси нов дом,
спирала си, извита към безкрая.
Ти звезден прах си, който се завръща
към къщата си най-просторна,
към Вселената.