Земна
Ще си остана тука на Земята.
Едва ли някога ще я напусна.
Съдбата ми е с тежестта на камък,
а мястото, откакто помня – пусто.
Напук на всички щурави Икари
оставам си безкрила. Твърде земна.
Понякога се случва да поискам
отвъд чертата някак да прогледна.
Но сигурно са плътни всички щори
и този опит трудно се удава.
С ръка помахва благо горе Господ,
отвръщам му и тука си оставам.
А онзи Космос в костите ми дреме.
За нищо на света не ме напуска.
Промъква се във земното ми време
и вика ме към него да препусна.
И някак инстинктивно предусещам
промяната, която бавно зрее.
Която ме подготвя да порасна,
и в нови светове да ме зарее.
Тогава ще прекъсна всички връзки
завързани за пъпа на Земята.
В небето ще разходя жадни пръсти
напипвайки ключето на вратата.
Ще бъде взрив. Пропуквам тишината
тъй както от черупка се излиза.
За тази свобода, която чакам,
отстъпвам и последната си риза!