Звездно пътуване
Родихме се на щедрата Земя.
Във люлка залюля ни жълто слънце.
Завивка бе зелената трева,
а сила даваше ни житно зрънце.
Растяхме и светът растеше с нас.
Заровихме ръце в земята черна.
Чертахме път по първия атлас
и гордостта ни детска бе безмерна.
А после любопитството надви
и поглед вдигнахме към небесата.
Открихме там пътеки и звезди,
на Космоса безкраен чудесата.
Луната ни зовеше с ясен глас.
Венера пък намигаше лукаво.
Загадъчно примамваше ни Марс
със кратерна безбрежност – все направо!
Пустинно светеше в червено той.
Там Деймос, а и Фобос, бяха стражи.
Денеб едничка от звезди безброй
успя посока вярна покаже.
Меркурий и Нептун, Сатурн, Уран…
На Юпитер луните взехме смело.
Очите впихме в Космоса голям,
бленувахме, планирахме умело.
Последвахме мечтите бързешком.
Тя, люлката, ни беше отесняла.
Вселената превърна се във Дом –
звездата на Човека бе изгряла.