Залезът на Фобос
Обилна на ярки звезди,
падна нощ над червена земя,
но този път тя освети
и няколко млади земни лица.
С очи от почуда широки
те търсеха горе в простора:
ще видят ли свойта планета,
отдет бяха дошли всички хора?
Изведнъж Земята ги сепна.
Срази ги. О, колко бе малка!
Запитаха се пред нея, далечна,
защо ли изобщо тук бяха?
Сякаш ужас тогаз ги скова
на таз нова кървяща планета.
Завихри се мракът и в тишина
взеха страхливо да се оглеждат.
Но ето вече Деймос се скри
под хоризонта на запад.
Почувстваха се по-малко сами,
мислеха защо пратени бяха.
Решили да споделят, опознаят,
разказаха си дивна легенда.
И все по-смело пораствайки,
по-им харесваше тази планета.
И продължиха така да говорят
цяла нощ под звездния прах.
Истории: и чужди, и свои,
дорде Фобос залезе над тях.