Душата ти
А ти замислял ли си се за Марс
и колко той прилича на душата ти?
А тя е кратер на заспала страст,
така самотен в пустотата си.
Мислил ли си за студа,
така сковаващо обезнадеждаващ?
Мислил ли си, че до теб гори звезда,
а ти си все така натрапчиво смразяващ?
Животът ти е пълен с върхове,
които сам не можеш да изкачваш.
Опитваш се, възпрян от ледове,
над нещо непокорно силно властваш.
И стопля се сърцето ти за миг,
като огряната от Слънцето Вселена,
но духът ти си остава разнолик –
ту тлее силно, ту се ражда в плът студена.