9/8
Тъй, както птица щом крило си счупи,
за полет губи чувството, за същност
и щом небе с олово я захлупи,
G 9.8 ли е всъщност?
И както нея аз сега се чувствам:
ни жив стоя, ала не съм и мъртъв.
От чалга и бездушие съм пустош
и в девет осми ритъмът ме кърти.
Размер е той, но и прощален екот,
след който птицата от мен отлита.
Пръстта за червеите е небето,
което с корените си оплита.
След всяка мъдрост идват сто глупашки,
преливащи от хитрост и от злоба.
Сред погледи присвити и юнашки
юмрукът аргумент е… И порода…
От фрази татуирани и пози
забравил е човекът да говори.
Единствено е прав за всичко този,
за нищо който с никого не спори.
През ултратънкия три де монитор
от 9.8 милиметра
опитвам предстоящото да видя,
но вместо на кило, боли на метър.
Най-твърдото пропуква се от меко,
Тъй, както камъка вода дълбае.
Не люлката, по-важен е човекът,
в която път към звездното желае.