Кръстосано време
В мрачния ноемврийски следобед директорът на отдел човешки ресурси към местния металургичен завод, седеше зад бюрото сериозен и смръщен. В лявата си ръка той държеше листове, съдържащи списък с имената на всички работещи тук служители, а в дясната – червена химикалка. Предстоеше да направи най-лесното, но и най-трудно нещо в задълженията си като ръководител. Няколко пъти той опираше химикалката в листа и моментално вдигаше ръката си. Как да го направи? Как да зачертае името? Как да го премахне от списъка? Ей така?! Името на своя добър колега и приятел! Една черта. Господи, колко е трудно! Как може да се зачертава с лека ръка цял един живот?! Та човекът е живял – радвал се, плакал, влюбвал се и разлюбвал, създавал свой дом и семейство, учил, работил … просто черта! Вече той няма място в списъка, вече е излишен! Вече го няма всред обществото и работния колектив. Няма го. Отиде си …
Вчера беше станала неприятна злополука, при която бай Кольо пострада, а в болницата не успяха да спасят живота му. Ето сега неговото име трябваше да изчезне от списъците, все едно човекът никога не го е имало. Днес, на погребението, Живко Стоянов (директорът) се загледа в гробищните паметници. На всички бяха изписани имена и по две дати – на раждане и кончина. А животът? Животът е просто едно тире. Най-обикновено тире между числата, тире за всеки, намерил покоя си тук. Е, някои паметници бяха по-луксозни, други по-скромни, но чертичката между двете дати беше еднаква. И защо ли е цялото тичане, целият устрем, цялото надпреварване в живота? Всички неприятности и дрязги, люти клетви и ненавист? Заради едно тире, тире еднакво за всички …
След работа Живко се прибра у дома потиснат и разтроен. В хола седеше синът му и учеше. Беше разхвърлил около себе си празни и изписани листове, учебници, лаптоп и всякакви помагала. Момчето беше за първа година студент в технически ВУЗ и трябваше да държи изпити по висша математика.
– Уравнение на права и равнина, а? – Хвърли поглед над рамото му бащата. – Ех, кога беше?…
– Да ти дам учебниците, че да си ги припомниш … – подхвана шегата момчето.
– Не, благодаря! Ти си учи, а аз ще изляза, за да не ти преча.
Живко отиде в кухнята, погледна жена си, която готвеше и без да продума нищо, си сипа чаша с аператив, наметна някаква дреха и излезе на терасата. Там го посрещна хладният, свеж въздух, който вече миришеше на зима. Мъжът запали цигара и се облегна на парапета.
„Да … Тирето!”- Обзе го онова, същото чувство на философско разсъждение над житейските домогвания и проблеми. Всъщност, то все още не беше го напуснало. Чувстваше се безпомощен. Трябваше да го преодолее! Отхвърляйки мрачните мисли, Живко се сети за изпита на сина си. С носталгия върна в паметта си своите студентски години. Спомни си за аналитичната геометрия, за формулите и графиките. Права, равнина, вектор, насочена отсечка … Ето пак! Пак отсечка, пак тире.
„Така-а-а !… Наистина, човешкото съществуване е отсечка от безкрайната права линия на живота. – Започна да разсъждава той от гледна точка на математиката. – В нея са насложени безброй много „от-до”. Тези отсечки могат да са независими или да се припокриват, да бъдат насочени или не. А защо животът да е права? В произволен момент линията може да бъде крива, окръжност, елипса, парабола, спирала и … всякаква. Правата е най-простият частен случай и тя се задава чрез Декартово уравнение в равнината, за решаване на което са необходими координатите на две точки. Двете точки, ето ги – дата на раждане и дата на смъртта, точно и строго фиксирани. Всеки две дати биха могли да зададат положението на нашата права „живот”, но за свое начало и за своя отправна точка християнството е приело датите на раждане и възкресение на нашия господ – спасител Исус . Ако тази линия лежи в някаква равнина (например времето), то съществуват безброй много линии, които са успоредни на нашия живот и с които никога няма да се срещнем. От друга страна със сигурност има още повече прави или криви, които са допирателни или пресекателни с нашето време. Какво излиза? Във всяка една точка на пресичане съществуването на човека може да тръгне в произволна посока. Дори, ако е избрана подходящата крива, всеки от нас може да се върне в произволен, желан момент на изминалия си живот и да промени последващите събития. А може да надникне в бъдещето?! Вероятно така става преплитането на няколко пътя и съдби в едно семейство или в един трудов колектив, изобщо в едно общество – на дадено място и в дадено време. Ами ако се погледне на всичко това в по-глобален мащаб – пространството?”
Главата на Живко се замая – дали от изпития алкохол или от глобалните мисли?,,, Той смачка в пепелника допушения фас и посегна за нова цигара. Продължи с разсъжденията си:
„ В триизмерното пространство нещата стават още по-сложни. Тук освен успоредни и пресечни прави, има такива цели равнини. А какво да се каже за кръстосаните прави? Те никога не се пресичат, освен ако не се проектират в дадена равнина. Да, но за целта е необходимо проектиращо направление, проектиращ вектор, който отново е насочена отсечка. Значи има нещо, което задава посоката и ни проектира (нас, кръстосаните) в правилната равнина. Кръстосани прави, кръстосано време … Ужас! Толкова сложно се получи … И всичко е по безкрайно много. Казват, че животът се движи по спирала. Може и така да е, но отнесено само за нашия живот. А другите извън нас?… А времето? Онова, кръстосаното?! Изглежда животът и времето изпълват всички точки на вселената подобно плазма, подобно на разбирането за електронен облак. А ние можем да съществуваме по всяко време и навсякъде – като вълна или като материя. Пространството е съвкупност от възможности.”
Опита се да сподели своите разсъждения с жена си, която беше дошла да го покани за вечеря. Тя имаше търпение да го изслуша и му отговори, че и без неговите теории, всеки човек, във всеки един момент мислено може да се пренесе, където и както си поиска
– Хайде, дървен философе, прибирай се, че ще настинеш! – Чу се, вече отвътре, гласът й – И да мислиш, и да не мислиш – нещата са такива, каквито са.
– Да, навсякъде и по всяко едно време можем да отидем само в мислите си … Те нямат препятствия. – Заключи Стоянов и прибра празната чаша.