Един турист, изгубен на Марс
Годината е 2056 и вече Марс е една от туристическите точки, до които всеки по-заможен жител на Земята може да посети. Да се възползва от тази възможност избира и главният ни герой на име Илай Джонсън.
Историята ни започва от първата колония на Марс, където Илай е отседнал в Хотел „Рим”. Той е малко нервен, но е разбираемо като се има в предвид, че за първи път е на друга планета. Отнема му няколко часа да се успокои и да свикне с гледката към червената пустиня и с мръсните чаршафи на леглото си – дори на друга планета обслужването в хотелите никога не е на нивото на парите, които даваш за тях. Докато разбере, че има и телевизор в стаята си, екскурзоводът го вика долу да се подготвят за разходка със скафандри извън колонията и да усети какво е да ходиш където са ходили само 5 хиляди други туристи и техните екскурзоводи, също да не забравяме и изследователите, които са стъпили почти навсякъде на тази планета.
С малко затруднения успя да влезе в скафандъра си и вече се бе запътил към междинния отдел за излизане от колоната. Човекът беше проучил всяка стъпка от пътуването си, знаеше всичко за червената планета, което можеше да се намери в интернет. Да си го кажем другояче, беше почти сигурен, че нищо няма да му се случи. Само това „почти” го притесняваше. Никъде не гарантираха 100% защита от инциденти. Но вече се беше решил да го направи, така че както казват хората „мечка страх, мене не”.
Вече беше в междинния отдел, бяха проверили дали всички са тук и след секунди щяха да отворят вратата към „новият свят”. Ето, вратата се отваряше настрани, както беше гледал по филмите, или както се отварят вратите в супермаркета. Червената планета, също и екскурзоводът, приканваше новата група туристи да стъпят на повърхността му (знам, звучи перверзно). Направи една крачка, после още една и вече стоеше на прага. След това трябваше само някой да го блъсне, за да продължи напред и накрая вече ходеше сам.
Заради първоначалната му плахост беше изостанал на десетина метра зад тях, но той малко по малко забързваше крачка, хоп подскок, хоп подскок и пропадна в една дупка без никой да забележи, и изгуби съзнание, докато пропадаше надолу.
Събуди се малко паникьосан, малко ядосан, заради този малък процент шанс това да се случи, като цяло беше паникядосан. Стана, огледа се, видя, че няма шанс да се измъкне, и седна на един камък, който приличаше на пейка.
– Здравей – каза синят марсианец, който по случайност се оказа на „пейката” до неговата.
– Здрасти – отвърна инстинктивно Илай. – Какво по…!? – Припадна отново.
Синят марсианец не знаеше какво да прави с този странен човек. Затова просто го остави да си лежи, където беше изгубил съзнание. Илай евентуално се събуди и това, което си стоеше на абсолютно същото място както и в началото, може би местен индивид, не му се нравеше.
– Как?… Какво си ти? – запита уплашен той.
– Аз съм марсианец. – отвърна равнодушно извънземния.
– Не знаех, че съществуват извънземни. Имам толкова много въпроси, които забравих да взема в себе си.
– Аз съм извънземен, но ти си извънмарсианен. – продължи с абсолютно същия си тон това чудо, което в момента Илай съзираше. – Не се ли чудиш защо аз не съм така шокиран от съществуването както ти от моето.
– Не. Сигурно ни наблюдавате отдалече и знаете всичко за нас, а ние нищо за вас.
– Това не е…
– Ти не трябваше ли да си зелен? – прекъсна го землянинът.
– А ти да не си расист!? – този път марсианецът си промени тона от равнодушен и малко целомъдрен към ядосан и изплаши с това Илай. Като видя ужаса в очите на човека, местният жител на червената планета се успокои, макар и малко насила, и отговори на този така обиден за него въпрос с малко ненавист в гласа си. – Както на Земята, така и на Марс ние, марсианците, се различаваме по цвета на кожата си, но такива расистки намеци отдавна са минало на тази планета.
– Из-извинявай. Не знаех.
– Добре. Но само този път. Не е твоя вината, че правителството на Земята не ви е съобщило всичко за нашата планета.
Това изречение заинтересува Илай и от главата му се изпариха всички тъпи въпроси, които си беше намислил, и се появиха нови сериозни.
– Чакай малко. Правителството е знаело за вашето съществуване?
– Да. На Марс няма никакви тайни между жителите и правителството, но вашият „презединт”, правилно ли го казвам, настоя да пазим в тайна нашето съществуване от вас, защото можело да избухне масова паника и много хора да умрат.
Илай игнорира това, че марсианецът обърка думата „президент”, и зададе следващия си въпрос.
– Никой не е изследвал нищо, нали? Вие просто сте им дали всичката информация за планетата си на нас.
– Точно така. Марс следва политика на пълна прозрачност, както към своите жители, така и към чуждоземци.
– Мръсните лъжци! Разкриха някои от измамите си, за да прикрият новите, но сега аз знам и ще разкрия истината пред всички.
– Съжалявам, че мислиш така – рече извънземно.
– Защо? Нямаме ли и ние, земляните, право на свобода на знанието и пълна прозрачност?
– Това е така при нас, марсианците, че всеки може да знае това, което и планетата му знае, но това не може да бъде така и за вас. Вашите лидери бяха така любезни да ни предоставят цялата информация за вашата планета и единодушно стигнахме до заключението, че земляните не трябва все още да научат, че не са сами във вселената. Историята го е доказала и продължава да го доказва – докато тази деградация не спре, моите хора ще продължат да живеят в тайна под повърхността на Марс.
– На това мнение е правителството ви, а ти какво мислиш по този въпрос? Теб питали ли са те? – попита го Илай.
– Точно мен питаха. Аз реших това с подкрепата на народа си.
– Кой си ти!? – зададе въпроса дори да се досещаше отговора.
– Аз съм Кра Пуда, първият син марсиански ждаг.
– Аха – Илай поклати глава в недоумение.
– Тоест, аз управлявам Марс и хората му.
– А сега какво? – Илай най-сетне попита въпроса, който решаваше съдбата му, но както с последния вече се досещаше какво може би го чака.
– Не мога да те пусна да си тръгнеш. Поне не сега.
Този отговор унищожи и последната искрица надежда у землянина.
– Отивам в някой неизвестен за хората затвор нали?
– На Марс нямаме затвори, но няма да може да излизаш на повърхността и няма да имаш никакъв контакт с други земляни – отвърна марсианският ждаг. – Но ще имаш достъп до всички удобства, които всеки землянин може да има.
Това вдъхна малко надежда у Илай.
– Тогава искам телевизор с всеки възможен канал и най-новата 4Д игрална конзола, а и чисти чаршафи…