ЧЕРВЕНАТА ПЛАНЕТА
Политам към Червената планета,
към Бога на Войната с тез момчета…
Виждам я като Галилей с телескоп
и гледам ледените шапки с микроскоп.
Марс напомня много на Земята –
и е огнено-червена като небесата.
Има сухи морета, реки и блата
кацнем ли, няма нужда от палта.
С вулкани и пресъхнали дерета,
напомня ми за бабините карета.
Усещам всяка гравитация,
летим с голяма мотивация.
Слизаме бързо от марсохода,
пиша поредната кратка ода.
Люлката на човека, казват, е Земята,
но към Марс все ни тегли душата.
Летим все към нея в небесата
и забравяме, че живеем на Земята.
Откриваме там тайни необятни,
суха земя и прашинки непонятни.
Земяните изчезваме като индианци
и все по-често ний сме марсианци.
Земята ни на Марс все повече прилича,
дори глобалното затопляне не ни обича…
Разни планети, комети и звезди,
напомнят за живота ни преди
и оставят в душите ни тъмни следи.
Обичам цялата безкрайна Вселена,
но знам, че тук, на Земята, съм родена!