Ч. Ш.

Ч. Ш.

 

– Защо са ти, бабо, очите големи?

Прожектори сякаш блестят.

– С такива, детенце, аз нямам проблеми,

когато звездите блестят.

– Защо са ти, бабо, ушите тъй остри

и мърдат напред и назад?

– Монтираха скоро най-новите мостри,

че имат страхотен обхват.

 

–  Защо ти е, бабо, празна устата?

Ченето си счупи ли пак?

– Скъпа, приемам аз течна храната

и много набързо, на крак.

– В главата ти шишове има забити.

Със тях ли след туй ще плетеш?

– Това са най-мощните свръх сателити.

Едва ли ще го разбереш.

– А кожата твоя защо е на бучки?

Цветът й е, бабче, зелен!

– Ех, много досадни са земните внучки!

Това запомни го от мен!

– От мойте въпроси май вече ти писна!

Вълкът беше по-търпелив.

– Случайно с чинията аз го затиснах.

Горкият не бе отскоклив.

Оставете коментар