Разцвет
Когато човекът порасне,
забравил за детските дни,
животът към пропаст го тласне
и свършат се всички мечти,
остава едничка възможност –
в безкрая да търси покой,
надвивайки свойта тревожност
да бъде над себе си той.
Понесъл товара на дните,
връз своите плещи властта,
кометите ярки, звездите
завръщат в духа му страстта.
Нагоре по пътя небесен
поема той бодър и чист.
За някой е просто отнесен,
а той си е все оптимист.