Напускане на Земята
Настъпи лунно затъмнение,
хората гледаха с изумление.
Из надлъжната шир
кораб носи се безпир.
Каца той в мъничко градче.
Събира се народ безчет.
Излиза мълчалив юнак
и проговаря с гърлен глас:
„Аз съм капитан Петров,
пътувам с този кораб нов.
Той на Марс ще ни отведе
и на ново място ще живеем.
Тази планета е вече тясна,
водата ни залива бясно,
вулканите яростно гърмят,
тайфуни навсякъде хвърчат.
Качвайте се вий при мен,
не се замисляйте,
времето тече.
Нека да се махаме от тук.“
След тези свои слова,
корабът се скри в нощта.
След миг блясък в небесата,
освети хората по земята.
Навсякъде кораби летяха,
кацаха един след друг на земята.
Хората набързо багажа си събраха
и един след друг излетяха в небесата.