НАЙ-ПРЕКРАСНИ
Във лятна вечер тих ветрец подухва,
щурчета свирят със напевен глас,
звезди блестящи топлина излъчват
и сякаш много близо са до нас.
Ръка протягам, за да ги докосна,
а те шептят ми, викат ме при тях,
политам бавно, като в безтегловност
и стъпвам на небето между тях.
И колко странно, чудно и красиво,
усещам леко техните ръце,
понасят ме към тайни необятни,
показват ми незнайни светове.
Планети светли със безброй богатства,
с милиони най-блестящи цветове,
води кристални бликат из недрата
и птички пеят с райски гласове.
И мисля си, че всички земни хора
ще трябва да погледнат този свят
и да се сетят, че Земята могат
да пазят и превърнат в техен рай.
Богатства имат те на таз планета
и трябва просто да ги оценят,
водата, въздуха, цветя, дърветата,
те трябва просто да ги съхранят.
И от небето само да ги гледат,
планетите и светлите звезди
и да разказват из безкрайната Вселена,
че най-прекрасни са те –
нашите земи!