МАРСИАНСКА МЕЧТА
А планината Шарп е сигурно висока…
По хималайски се издига. И мълчи.
Не се изкачва лесно. Марсоходът
в скалистото подножие стои.
Червената планета е загадка.
През пясъци препъва отдалеч.
Тя пише своя тайнствена тетрадка,
в която крие своя стар Завет.
Нататък хоризонтът аленее
и вика ме… но гледам отдалеч
с очите на робота. Вместо мене,
той тръгва сред пейзаж като… след сеч.
Тъй пусто е…А ледените дюни
край полюса сънуват пролетта,
която не забравя да пристигне,
но често се подхлъзва по леда.
Аз виждам те по-ясно във съня си.
И знам, ще тръгне пътят ми към теб.
С метановите облаци нахлувам
над кратерно-пустинната ти степ.
Ще дишам атмосферата ти лека,
а окисът от топъл въглерод
ще носи ласка… Цялата вселена
ще гали като роден небосвод.
Мечтая те. И в розовото утро,
когато се завърна след съня,
в цвета му аленеещ ще позная,
че сбъднала съм своята мечта.