Любов

Любов

 

По кожата се стича мрак.

Неонови светлини капят като дъжд,

а с тях над мен се стапят восъчни криле

на страника, дошъл от Марс,

за да намери своята земна любов.

Докоснах го и грейнаха слънца,

звездите затанцуваха над мен –

не беше ден, не беше нощ,

а рапсодия на нежността.

И както някога след Големия взрив

са се раждали планети,

сега във мен се зароди копнеж

и чувство за безкрайна обич.

И обещах да му родя деца,

които да пътуват между нас.

Страхувах се да полетя от ръба на Космоса

към новото си чувство,

но две ръце ме тласнаха.

Той имаше крила от восък,

а любовта ги разтопи

и сега е момента на краткото падане

на две тела, слели дланите си

към едно неизвестно бъдеще в Космоса.

И само любовта може да ни спаси!

Оставете коментар