КОСМОС
С очите си се взирам в небесата,
да видя нещо ново, красота.
Към необятното разтваря се душата
в търсене на хиляди неща.
Спокойствие и сила там извира,
пленявайки космическия миг,
и моят поглед все натам се взира
да търси път към Космоса велик.
Какъв си ти – огромен, необятен,
опасен, мирен или може би суров?
Към тебе не един мечтател
да литне още в детството е бил готов!
А ти оставаш пълен с тайни,
покрити с було от звезди,
дали са плашещи или омайни?
Това го знаеш, Космос, само ти!