Когато хората пораснаха
Земята е като люлка,
А човечеството – като малко дете.
Там то живее:
Играе, плаче и се смее.
Но то с времето расте ли, расте
и скоро в люлката не ще се побере.
Тогава излиза в истинския свят,
а той е толкоз голям и на красоти богат!
Човечеството планета след планета завладява –
безброй нови земи.
Търпеливо то ги опознава
и забравя за отминалите дни.
Но понякога за люлката се сеща
и става му толкова смешно:
Как едно време там е живяло,
как си е играло, плачело и смяло!