Земята
Земята – синята планета,
наскоро от хората превзета,
а природата вече едвам крета.
Казваме, че това е наш сладък и красив дом,
а някак мрачни градове и синьо небе за фон
никак не са в тон.
Земята е голям балон, пълен с газове вредни.
В него се душим – беззащитни същества дребни.
И сега може на никой да не му пука,
но когато той се спука,
всички жестоко ще съжаляваме
и ще се чудим как да оцеляваме,
но ще е прекалено късно тогава.
Нека действаме сега – краят наближава!
Все повече напредваме технологично,
но душевността намалява драстично.
Превърнали сме се в едни прости консуматори, експлоататори, имитатори,
управлявани сме от диктатори конспиратори, манипулатори.
А къде са будните новатори
да издигнат хората като с ескалатори?
Илюминатори да отворят очите на хората,
които скоро ще се превърнат в калкулатори!
Електроника тук, електроника там.
3Д телевизия, за какво ми е – не знам.
Кога ли за последно сме посетили някой храм?
От постоянния стрес и еднообразно ежедневие
се превръщаме в машини,
работейки за важни клечки в лимузини.
Ние, хората забравяме връзката си с природата
мислим се за най-добри, единствени и сме си сложили короната.
А в нашата вселена има безброй планети и 300 секстилиона звезди.
Наистина ли още си мислим, че сме сами?!
И тя продължава да расте,
а може би са две,
или пък са безброй много те…
Едва ли някой някога ще разбере!
Ние сме като песъчинка в пустиня,
като капка в океана,
мъничка и бледосиня,
съвсем случайно изтървана!
И защо сме тук сега?
Дали не е просто някаква игра?
Има ли смисъл всичко това?
Като мравчица, която всеки момент може да бъде настъпана
и всичко да приключи на мига.
Но дали е така?
Няма значение дали си малък или голям,
щом си тук, значи си избран!
Животът е в постоянен кръговрат и никога не спи.
Един умира, друг се ражда, следващият може да си ти!
И всичко е взаимносвързано в едно.
Дори атомите на някогашна звезда – огромно плазмено кълбо,
сега съставят нашето тяло
Но преди всичко сме душевни същества
с божествена искра
и имаме силата да променяме света.
С всяка своя мисъл, с всяко свое действие с помощта на любовта.
Всяка наша крачка към желаното спасение,
всяка надежда за бъдещото поколение.
Едно оръжие ни трябва – вяра в нас самите,
че можем да контролираме съдбите!
И когато станем по-добри хора,
и се разбираме прекрасно с майката природа
ще бъдем готови да преоткриваме нови светове,
да помагаме на извънземни цивилизации както може би го правят те.
Стига само да не сме като паразити,
планетите и без това си имат работа с падащи метеорити.