За миг затварям си очите
За миг затварям си очите.
За миг единствен, само мой.
В душата ми дълбоко скрити –
мечти разкриват се безброй…
Като с ракета хвърковата
напускам скръбната Земя.
Подминах даже и Луната,
плувайки в далечни небеса.
Въображението ми е спътник
и винаги до мен лети.
Даже в скала да се разбия,
то заедно със мене ще скърби…
А много са скалите във живота,
астероиди дебнат всеки час.
И молиме се всички с неохота
„дано в комета се превърна аз”.
Дано, но гръм се чу в далечината,
отломки падат вън като сълзи.
Очите ми отваря самотата,
разбивайки летящите мечти…
Когато хората пораснаха,
забравиха за всеки блян.
И борят се – кой е по-силният,
кой от кого е по-голям…
А, като ги гледаш, малки са –
мънички хора с мънички мечти.
Ракетите отдавна прашни са,
едва ли някой някога ще полети..
За миг затварям си очите
и зная той е само мой.
Не трябва на земята да стоите,
щом горе чакат ви …. звезди безброй!