Двойните планети
Веднъж залутана сред тъмната вселена,
обзета от космическа тъга,
потърсих лек за своята душа ранена
от скуката, носталгията по дома.
Видях звезда с живителен отблясък
с танцуващи планети две.
Досущ еднакви. На живота дали тласък,
надежда зърнах в тези светове.
И през глава се втурнах към едната.
Не жалех своя малък космолет.
Когато стъпих, бях си на Земята
в един прекрасен девствен лес.
Навред искреше съвършенство,
кристални ручеи, гигантски цветове.
А тишината раждаше блаженство.
Спокойствието носеше ме на криле.
И все пак в рая нещо не намирах.
Залутана в неземната гора,
помислих си, щом разум не съзирам,
кому е нужна тази красота.
С надеждата да срещна братя
към втората планета полетях,
ала убийствена, жестока радиация
изхвърли ме сред облак звезден прах.
И сякаш с пръст показа ми съдбата
на двойката планети участта.
В едната виждах миналото на Земята,
а в другата зловеща бъднина.