ДА ПОМЕЧТАЕМ ЗА МАРС
Толкова дълго
вървях с теб ръка във ръка!
/Все исках да стигнем
хоризонта поне!/
И някъде там…
Там, под седемцветна дъга,
уморени от път,
да поседнем, да пием кафе!
Не си давах сметка.
А изчислих случайно,
ако не гонехме хоризонти със теб,
а бяхме вървели към звездите сияйни –
да бяхме стигнали Марс –
там да си пием кафето!
Нямаше да ни тежат
толкоз годините –
товарът щеше да е по-лек от перце!
Пребродили всички
марсиански пустини,
щяхме да спрем нейде
уловени, все тъй, за ръце!
И под стъпките ни
щяха да цъфнат цветя –
семена донесени в моята дреха!
А щом изтръскам
единия само ръкав –
навсякъде щяха да бликнат
реки и морета!
-2-
А подир тях –
птиците скрити в косите ми
ще литнат
над новата своя планета,
ще поискат те
нови гнезда да извият
във току що израсли край нас
зелени дървета…
Той, Животът се ражда от двама
и с обич!
В себе си носи
Път,
Дъжд,
Слънце
и Вятър!
И където да идем –
добри вестоносци
ще бъдем –
напуснали нашата майка, Земята!
Но сега сме си тук!
И мечтаем самотно…
Ако Вятърът спре
и дъждът си отиде,
дали да потеглим –
за отвъд хоризонта,
или в нощната вис,
тоя Марс,
поне да го видим!