Tag: Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха     ― Реактивни двигатели? ― Готови. ― Някакви засечени проблеми с горивото? ― Никакви. ― Излитането ще се състои след обратното броене... 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1... *** Знаете ли какво е чувството да седиш в кафене и да не знаеш защо си там? Или дори как си се озовал на това място? Кой си? Защо хората те гледат и ти махат... Не знаете! Е, аз знам. *** Най-сетне успях да отворя очи. Премигнах няколко пъти срещу ярката светлина, но това, което видях, беше хиляди пъти по-плашещо от безкрайното невидение, в което бях изпаднал. Седях в някакво затворено кафене, пред мен се разкриваше гледката над огромен град. Навън имаше задръствания и стотици, хиляди, дори милиони хора. Огледах се. Заведението беше пълно с клиенти. Сле...

Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха     Кан гледаше през прозореца към оранжевото небе на Марс. Чакаше нетърпеливо часът да свърши. „Този, който е измислил целодневното обучение, трябва да изгние в затвора.” Барабанеше с пръсти по бюрото, докато слънцето залязваше над човешката колония. Учениците му търпеливо пишеха в тетрадките си. Учителят уморено стана и се разходи между чиновете. Зелените му очи постоянно се насочваха към хоризонта. Училището се намираше на билото на марсиански хълм, близо до центъра на колонията. ― Деца, може да спрете да пишете – каза Кан, сядайки отново на бюрото. Детските любопитни очи се взряха в него. ― Но... часът още не е свършил – обади се едно момиче от предните чинове. Кан й се усмихна. ― Не, но скоро ще свърши. За днес писахте достатъчно. Д...

Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха     Кога един човек пораства? Когато тялото му се уголеми, или като започне да разсъждава зряло? А дали всеки човек пораства или завинаги си остава дете отвътре? Имаше едно хлапе, което се казваше Джо. То мечтаеше за нещо неосъществимо. Не дружеше с децата на своята възраст – винаги беше сам. Всички му се подиграваха, но той искаше да осъществи мечтата си... Искаше да отиде на Марс. Беше много ученолюбив и всичките му оценки бяха добри. Но най-силната му страна беше астрономията. Той знаеше всичко за Космоса, за планетите и най-вече за Марс. Джо си имаше и приятелче – Аби, неговото кученце – лабрадорче, което той бе обучил на всякакви номера и което беше много умно. Помагаше му във всичко, сякаш го разбираше. Детето бързаше да порастне. Искаше...

Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха   Когато хората пораснаха, пораснаха и буквите:   земята – Земята слънцето – Слънцето луната – Луната космоса – Космоса   Преди, слънцето и луната се намираха в космоса и се виждаха от земята. Когато хората пораснаха, Слънцето, Луната и Земята се намираха в Космоса, Земята се въртеше около Слънцето, а Луната се въртеше около Земята.   ...далече пътувам, във черен сандък съм положен, разговарям със стария безстрашен свят, питам го помни ли онзи обяд, на който майка ми говореше със светнали очи за раждането на брат ми, който по това време е пътувал в бял сандък към новия безстрашен свят. Аз съм вечно млад, вече обикалям по халат из разни отсечки, родени от прави – дали две ...

Когато хората пораснаха

КОГАТО ХОРАТА ПОРАСНАХА   Век след век хората израстват, ден след ден творят и се развиват. От огъня, до полет в небесата, из Космоса вървят по път астероиден.   За Вселената огромна искат да узнаят, за мистериите, заобикалящи ни днес. Нови светове да търсят и да опознаят и така да продължи човешкият прогрес.   Вперил поглед далече в небесата, сред непознати звезди и милиони слънца, Човекът с трепет протяга си ръката, готов за нови, велики дела.   Люлка бе за хората Земята, но пораснаха големи те за нея. Разпериха криле и полетяха, устремени към върха на апогея.    ...

Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха Самозабравим ли се, започваме да летим в небеса, а ако достигнем някоя блестяща звезда, докосваме я и тя изчезва в прахта! Точно както плътта се разпръсква  волно с вятъра над пръстта, всичко става в един миг. Пораснем ли, докосваме ЧЕРВЕНАТА планета, Тогава нажежена става душата, играеща си с огъня- участва във война. Вече сме твърде отдалечени от слънцето- светлината в живота-  първоизточника; люлката на любовта и вечния мир. Лъчите са оръжието на воина, Наречен ЧОВЕК! Дали Арес не е вече неговият БОГ? Митът разбит е с първия лъч, пронизал като със сабя дамаскиня кървавия и нажежен МАРС. Човекът може ли да се нарече ВОЙН на светлината или на тъмнината? Кой ли е следващият ход в играта - да покори Юпит...

Когато хората пораснаха

КОГАТО ХОРАТА ПОРАСНАХА   Век след век хората израстват, ден след ден творят и се развиват. От огъня до полет в небесата, из космоса вървят по път астероиден.   За вселената огромна искат да узнаят, за мистериите, заобикалящи ни днес. Нови светове да търсят и да опознаят и така да продължи човешкият прогрес.   Вперил поглед далече в небесата, сред непознати звезди и милиони слънца, човекът с трепет протяга си ръката, готов за нови, велики дела.   Люлка бе за хората Земята, но пораснаха големи те за нея. Разпериха криле и полетяха, устремени към върха на апогея....

Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха   Стихотворение   1. Преодолей вечния си страх недей да бъдеш вечно плах. Научи се да живееш с истинските чувства, за да допуснеш нови царства. 2. Като млад бунтар си бил, а не съжаляваш ли че пътя ти си изкривил? Сега порастнал и мъдър човек, можеш да живееш дори и век. 3.Ако трябва на друга планета иди, но осъзнай големите си грешки ти. Сам, но с мечтите си бъди, заобиколен от хора с умно мислещи глави. 4.На Марс сред странници си ти, но напътстван от забавните игри. Кажи зрял човек ли си, ако ума ти разум не го краси! 5. Можеш сам да преодолееш трудностите, Ако избягваш волностите. Не бъди ти и егоист, бъди човек сред огъня най-чист. 6. Запази детските мечти, но душата си почисти, Нека да пърха от радост сърцето, и да има...

Когато хората пораснаха

Когато хората пораснаха    Един от малкото посетители на хотел Рай затвори вратата зад себе си и тръгна по няколкото  стълби, които го деляха от рецепцията. - Здравейте – каза рецепционистът  и нареди на пиколото да събере багажа на госта. - Здравейте бих искал стая с южно изложение. - Заповядайте, имаме стая с южно изложение. – отвърна  рецепционистът. - Благодаря.  – каза новопристигналият  и последва пиколото, което понесе багажа му. Двамата се качиха на последния етаж и достигнаха до стая номер 505. Пиколото отключи и подаде ключа на Феликс, както се казваше новопристигналият. - Заповядайте сър. - Благодаря – отговори Феликс и взе ключа. Пиколото вкара количката с куфарите вътре през вратата и я затвори след себе си. Феликс подреди куфарите си в гардероба. Влезе в...