Последен шанс

Последен шанс

 

 

― Успяхме! – изкрещя Адам.

― Погледни какво странно растение… – каза Ева, запленена от Ябълковото дърво.

 

 

Преди четиридесет дни

 

 

― Адам, изправи се!

― Но аз нищо не правя нередно!

― Смяташ за нормално да си играеш с трансформатор в час по история ли?

― Какво лошо има!

― Искам да видя родителите ти, преди да ти започне мисията.

― Но те са на почивка във Фобос.

― Така значи, щом си толкова хитър… предполагам, че си си научил урока за спасителните мисии.

― Разбира се.

― Добре, веднага ще проверим това! Коя е първата планета, която сме обитавали?

― Нептун.

― Защо е трябвало да я напуснем?

― Защото водата е свършила, тъй като нашите предци са били някакви лентяи, които не са си опазили планетата. Направили са Голямото тъмно петно, започнали са силни ветрове и общо взето са прецакали всичко.

― На коя планета сме пристигнали?

― На Уран. И какво е станало,… няма да ти вадя думите с лазер от устата!

― Еми какво,… пак не сме си взели поука и се е наложило да си преместим сивите задн…

― Внимавай!

― …сивите тела на Сатурн… и някакъв пян шофьор си е забил Спътника в планетата, така са се образували пръстените, бля бля, пак изчезнала водата и е трябвало и от там да се изселим. Така сме отишли на Юпитер.

― Спомняш ли си какво се е случило? Ева?

― Какво се е случило… хм… май един химик погрешка е унищожил водните припаси, изпускайки нечовешко количество хелий и водород в атмосферата. Заради немарливостта си сме оставили само 0,1 % водни пари в атмосферата. А, да… и тук сме направили Голямо червено петно, заради замърсяванията.

― Ева, не се съмнявам, че един ден и ти ще направиш подобна глупост, ако продължаваш да не внимаваш в час! Продължавай, Адам!

― … и така сме отлетели от Юпитер на Марс, след като сме унищожили живота на всички останали планети като постоянно сме ги замърсявали, обгазявали и т.н.

― Поне този урок си научил. Не знам защо точно вас двамата ви избраха да ни спасявате. Директорът смята мисията за елементарна. Искам да проверя дали сте наясно какво ви предстои, тъй че ще ви задам още няколко въпроса.

― А оценки ще получим ли? – попита Ева.

― О, да, да, разбира се – започна саркастично учителката. – Ако се справите, всички ще оцелеем благодарение на водата на тази така наречена Синя планета, ако ли не – всички ще загинем.

― Добре де…

― И така… Как ще се придвижите до Синята планета?

― Чрез телепортиращите пирамиди, които са тук на Марс.

― А как ще се връщате от Синята планета до Виолетовата?

― Госпожо, аз мисля, че скоро ще стане червена – като съвсем изчезне водата – отбеляза Адам.

― Млък! Отговори, Ева!

― Ще построим пирамиди на Синята планета.

― Добре. Какво още знаете за Синята планета?

― Ами тя е последната ни възможност за живот. Няма начин да се преместим на Венера, защото тя се върти по посока на часовниковата стрелка, а това прави невъзможно телепортирането. Затова трябва следващата планета да я пазим, особено много ―нейната вода.

― Как са подредени приоритетите ви, веднага щом пристигнете на Синята планета? Може да си прочетеш и листа с указания, който ти беше за домашно, и да го препишеш 1000 пъти.

― Такааа – и Адам започна да чете листа:

 

  1. Потопете се във водата, за да може молекулите ви да се съединят с тамошната вода и да придобиете тела, които ще ви помогнат да оцелеете. Помнете ― водата е ключът към приспособяването ви!
  2. Започнете строежа на пирамидите, така както сте се упражнявали в детската градина – кубче върху кубче, пренасяни чрез мисълта.
  3. Превърнете маймуните и рибите чрез трансформация на ДНК-то им в подобно на нашето, за да ни помагат при посрещането на човеци от нашата планета.
  4. Изградете в тях страхопочитание към нас и задължително – морални ценности. Така ще предпазим и тази планета от нас самите.
  5. Не пипайте нито едно растение или животно, защото пътят за телепортация ще се наруши и останалите жители на Виолетовата планета ще останем без път към спасение.
  6. Пазете растителността и всички ресурси на планетата, защото тя ни е последният шанс.

 

 

 

― Преписа ли го 1000 пъти?

― Ами, не, госпожо. Стигнах до 666 пъти.

― Нали знаеш, че ако не научите добре с Ева указанията, тези „само” 666 пъти ще ви бъдат като дявол – заради вас може мисията да не успее.

― Оф, я се стегнете, вече хиляди пъти сме строили пирамиди, телепортирали сме се… Няма какво да се обърка.

 

 

След четиридесет дни

 

 

― Успяхме! – изкрещя Адам.

― Погледни какво странно растение… – каза Ева, запленена от Ябълковото дърво.