Осемнадесет хиляди монитора

Осемнадесет хиляди монитора

 

 

Непогрешимият повдигна глава. Пак онези биороботи от Третата планета молеха за видеовръзка. Не се научиха да се справят сами с проблемите си! Той беше за тях Създател, Отец, Бог, Аллах и какво ли не още, но от време на време те трябваше да Го оставят и да си отдъхне. Той си спомни с умиление за първите шест дни, как само се умори, но на седмия седна да си почине с такова удоволствие! А после така се завъртяха събитията на тази планета, че все още не може да уреди всичките й проблеми. Ту от един, ту от друг континент Го безпокояха, а ето че сега осемнадесет хиляди пункта за връзка едновременно искаха помощ. Явно беше сгрешил нещо още в самото начало. Очевидно опитните образци от този вид биороботи не се оказаха съвсем сполучливи. Уж бяха по Негов образ и подобие! А пък и Той за известно време занемари своите грижи към тях, защото имаше спешно включване към Извънгалактическата централа, където трябваше да се отчита пред Съвършения за неуспешния си експеримент на свръхновата 55313. Колко упреци само понесе! И когато отново се включи към Третата планета, вече беше невъзможно да се справи с положението. Биороботите бяха изобретили неутронната бомба X-Y-Z. Десет такива бомби – и цялата им планета щеше да изчезне от регистъра на населените планети…

Той успя да спре изработването на четвъртата бомба. Задействаха се само три. Но и тези три бяха напълно достатъчни. На планетата всички останали живи биороботи (те самите се наричаха ЧОВЕЦИ – ама че възгордяване!) се бяха окопали под повърхността, използваха пещерите и морските дълбочини. Птичка не можеше да прехвръкне, без да се стопи от лъчите на страшното оръжие.

И ето че сега всички монитори пред Него тревожно мигаха, а Той не беше решил кое е по-добро – дали да ги остави да се взривяват по-нататък, или да се появи пред тях и да ги вразуми. В този момент чу повикващ сигнал от Маяка. Явно там вече бяха изобретили нещо изключително! Непогрешимият се подсмихна в брадата си. На Маяка Той събираше най-сполучливите биороботи от Третата планета. Там те работеха само за Него, но си въобразяваха, че помагат на своите събратя от Планетата. Той натисна специалния бутон, за да спре времето на Третата планета. Може би все пак беше възможен и добър изход за този му експеримент. Иначе онези от Централата щяха набързо да Го пенсионират… Трети неуспех…

Не! Той все още не е за изхвърляне! В неговия сектор на Галактиката ще има още много опити и Той пак ще стане могъщ и прочут през девет галактики в десетата…

Пак се обадиха гениите от Маяка. Непогрешимият телепортира трима от тях и се приготви да ги изслуша. Но защо те нищо не говорят и Го гледат едновременно така, сякаш Го изучават едва сега и сякаш те не са неговите собствени биороботи? Да не би Той да е загубил Силата си? Или те вече са открили Тайната, която досега бе закодирана само в мислите Му? Явно Силата Му вече е подвластна на техните мисли… изглежда е така… ето, вече престава да мисли… само очите Му още… ги виждат… но и… това… е… още… за… миг… край…

Трите човешки фигури бавно се раздвижиха и три въздишки прозвучаха в космическата тишина.

– Успяхме – каза Първият.

– Вероятността беше едно на хиляда – допълни Вторият.

– Нека сега се заемем с нашите братя – подсети ги Третият и те се приближиха до видеомониторите, където бяха замрели във Времето осемнадесет хиляди различни сцени от живота на Третата планета.

– Все още можем да ги спасим, сега това зависи само от нас – отбеляза Първият и започна да включва лостове и връзки, за да подготви Главния компютър за въвеждане на тяхната програма „SAVING” – спасяване. Другите се заеха с телепортирането на останалите гении от Маяка и с прекъсването на връзката с Извънгалактическата централа.

Никой вече не обръщаше внимание на неподвижния старец с дълга бяла брада, вперил невиждащ поглед в тях.