Междупланетна любов

Междупланетна любов

 

Най-съществената причина, поради която Светлин и Нейра се виждаха тайно, беше, че момичето в тази любовна връзка идваше от много далечно място. Това място се намираше на 55,6 мил. километра и почти всички земляни го наричаха Марс. Не е като да си влюбиш в някоя девойка от далечен град, държава и дори континент. Ако кажеш, че обичаш жена чак до края на света – добре, но ще трябва да се постараеш малко повече, ако изпитваш силни чувства към жена марсианка, защото тя може би живее извън края на твоя свят.

Тази марсианка обаче не пребиваваше на Червената планета, тя си живееше на старата добра Земя, както го правеха много марсианци през далечното бъдеще.

Много хора си представяха, че те имат по сто очи, хиляди крака и дупки по тялото, от които излизат смъртоносни отрови. Е, някои може да не са си представяли това, но във всеки случай се оказа, че нашите братя от Марс изглеждат външно досущ на нас. Но само външно, отвътре, там някъде в ума, те бяха доста по-развити и изключително по-напредничави. Все пак хиляди години са си седели тихом и мълком и са ни проучвали и един ден, най-подходящия според тях, те са се разкрили. Заявили са, че искат да помогнат на човечеството, понеже след дълъг преглед върху него установили, че то върви към масова гибел и само те могат да попречат на предстоящата катастрофа. Затова пришълците започнали да помагат на хората в изобретяването на нови устройства, с които да живеят по-дълго и откриването на нови лекарства, правещи по-здрава човешката физика и, разбира, се нови философии и религии, които да ги насочват към положително мислене. Но с всичко това те имаха едно условие: да са изолирани максимално от човешката раса, никой да не им помага в плановете им, нито да ги изучава. Само човечеството да бъде един добър приемник на идеите им.

Така наречените марсианци се покрили в някакви огромни сгради, наречени „Чуждоземни научни центрове“, и от там бълвали идеи, различни видове алтернативна медицина, философии и разни чудновати изобретения. А децата на онези умни глави в центровете учеха в специални училища, където степента на трудност на учебните предмети значително надвишаваше тази в хорските училища. На марсианките ученици им беше абсолютно забранено да излизат от тези учебни сгради и още по-малко да се срещат с ученици от Земята. А ако това се случело, наказанията били жестоки. Колко жестоки – никой не знаеше, понеже никой не нарушаваше тази заповед и от двата отбора.

Съществата от Марс си пребиваваха на нашата планета спокойно, помагаха на човечеството без да му пречат – приятни типове, а? Но ако две неща летят в една сфера, колкото и да са малки и колкото огромна да е самата сфера, те ще се сблъскат в крайна сметка, защото така повелява природата или защото така им се иска, а по-вероятно защото имат нужда да се докоснат поне.

Така през едно лято, в което на марсианката Нейра ú беше изрично забранено да обикаля, тя излезе през нощта от спалните помещения на учебната сграда. Землянинът Светлин пък в дадената нощ не го пускаха да се прибира вкъщи, понеже там по-големият му брат Тодор правеше купон, в който смотани типове като по-малкото му братче по-добре да не присъстваха. И без това на Светлин не му се ходеше на тоя глупав купон! Навън беше сто пъти по-добре и с всеки скучен час осъзнаваше, че се лъже жестоко. Но когато най-много му затъпя, той забеляза едно красиво момиче, което обикаляше самотно из улиците. Светлин също обикаляше сам из улиците, затова реши, че това е добра причина да заговори непознатата. И го направи. Тя пък хареса смелостта му, че я заговори и въобще, че беше първото земно момче, с което размени някаква приказка. Ако всички земляни са толкова безопасни, защо им забраняваха да имат и най-малък контакт с тях? От своя страна, на Светлин непознатото момиче му се струваше малко странно: една такава срамежлива, неразговорлива и малко като че ли уплашена – качества, които и той имаше в изобилие, но по всякакъв начин се опитваше да ги пренебрегне, но не му се получаваше много.

Накрая те се разделиха след няколко часа обиколки и чудене кой по-интересно нещо ще каже. Но самият край криеше своята важност, понеже Светлин разбра, че това момиче искаше да се срещне отново с него. Явно беше казал нещо интересно.

Утрешният ден дойде бавно, но все пак дойде, дори по някое време настъпи нощта и онзи час, в който Светлин трябваше да излезе от вкъщи и да отиде до едно дърво. Направи го, и то със сърце, което го караше да се обръща всеки миг, защото му се причуваше, че някой удря с бухалка по дървета. Кой би правил такова нещо? Но хора разни, странности разни… Изглежда и чаканото момиче си имаше своите странности и тази, която не се хареса на чакащото момче, беше, че Нейра не се появи.

Настъпи, разбира се, и друг ден, и в този ден момчето – балък видя своята „възлюбена“. Тя носеше странна зеленикава униформа приличаща на… О, Боже! Светлин беше виждал тези униформи в научните списания, носеха ги учениците от онези странни училища, в които ужким се учеха живи същества, но никога не излизаха да ритнат по една топка навън. Точно едно такова училище се намираше в близост до училището на Светлин. Впоследствие се разбра, че Нейра е от там, което я правеше марсианка, а това си е сериозна работа, хора! А толкова много приличаше на човек, дори, за Бога, по-човешка от много земни момичета, с които Светлин, колкото и да отричаше, си имаше някаква работа, повярвайте ми. Както и да е, той просто направи най-глупавата физиономия, която можеше да направи, и си тръгна. А зад гърба му марсианското момиче му обясняваше на висок глас, че иска пак да се види с него и кога това ще стане. И разбира се, този път няма да я спре онова глупаво училище, обещава!

Нямаше как – Светлин се прибра притеснен вкъщи. Баща му много добре усещаше тези работи. Сигурно приличаше на момче, което туко-що се е влюбило в марсианка. Слава Богу, баща му не вярваше в марсианци.

Цялата планета се нафрашка с тези чужди нашественици, но той отказваше да приеме, че са се пръкнали от онази червеникава планета. Вместо това теорията му беше, че учени отвличат талантливи земни деца, такива със супер способности, промиват им мозъците, така че да повярват, че са родом от Марс, и с този нов акъл почват да ги използват. Разбира се, по този начин контролират и земното население, понеже „вижте, боговете са слезли сред нас и вършат цялата ни работа, ние просто трябва да се отпуснем и да забравим, че можем да се борим“. Хубава теория! Жалко, че никой друг освен бащата на Светлин не вярваше в нея. И затова сигурно той бързо отгатна, че синът му е имал контакт с ученичка от Марсианските училище. След което почна да умолява сина си да я доведе. Светлин категорично отказа, понеже, ако разберат, че тя се е виждала със землянин, ще я убият. Добър довод! Пък и на него могат да направят нещо. Още по-добър довод! Той накара бащата да млъкне и се оттегли в стаята си.

Следващите дни момчето беше измъчвано от непрекъснати мисли за Нейра. Боже, влюбил се е и то в най-неподходящото момиче от най-неподходящите момичета! Ако някой не напише роман или глуповат разказ за това, накъде отива литературата, по дяволите!

Момчето в беда не знаеше ни най-малко какво да прави в тази ситуация. Можеше да се консултира с десетки хора с богат любовен живот, но едва ли щяха да му свършат и най-малка работа, понеже нито един от тях нямаше сблъсък с междупланетна любов. Разбира се, имаше и научна фантастика, но той не се мислеше за толкова смотан, че да се докосне до този жанр. Точно така, Светлин Тъмничаски не беше смотан или поне не дотолкова, че да изпусне една такава възможност. Той наистина харесваше Нейра и я обичаше като човек, не като нещо, което говори неразбираемо, и всеки момент може главата му да изпусне лъч, който да унищожи Белия дом. В интерес на истината, последното щеше да го накара да се влюби още по-силно в марсианката.

Много хора казваха, че великите неща изискват огромно търпение. Любовта между землянин и марсианка не е велико нещо, то си е направо безгранично велико, което предполага, че търпението трябва да е наистина голяма работа. Но кой ти мисли за търпение, когато си влюбен в неземно момиче.

Светлин наистина не знаеше какво да прави, затова предприе нещо извънредно глупаво, подобно на човек, който действително не знае какво да прави. Влюбеното момче обикаляше всеки ден марсианското училище поне по два часа с ясното съзнание да го забележи Нейра. Първите дни бяха сравнително търпими, дори понякога забавни, следващите дни вече досадяха и то бая, а по нататък Светлин едва издържаше обиколките. Питаше се какво прави той – най-големият идиот на земята… не, във вселената, и защо прави всичко това. Минаваше седмица, а Нейра дори не излизаше, ей така, да види, че поне е жива и здрава. Дойде си и втората седмица, а Светлин продължаваше обиколките си около тайнствената сграда. Беше запомнил марсианското училище повече от своето собствено. Но не му се мислеше за даскалото, понеже кой знае колко отсъствия е натрупал. Колкото и да са, този ден щеше да бъде последен, дори и космическата любов си имаше граници, макар никога да не ги усетиш. Светлин извъртя гръб и тогава се чуха някакви сирени. Цялата чуждопланетна сграда потъна в нетърпими звуци. Скоро от нея наизлязоха в редица около петдесетина мъже в зеленикави униформи и нещо в ръцете, което, ако погледнеш, веднага ще заключиш, че не ти мисли доброто.

След тази гледка Светлин се прибра у тях, където опасенията му станаха реалност. Нейра беше избягала от училище и се беше скрила в неговия дом. В първия момент, когато я зърна, той застина и втренчи поглед в нея. Бяха изминали няколко седмици от срещата им, но тя изглеждаше различно, разбира се все така красива, дори по-красива. Но в нея имаше нещо, което го накара да забрави, че някакви високоразвити същества ще го убият, не можеше да го определи, не искаше и да се опитва, желаеше само да го задържи, ако може до края на краткия си живот.

Марсианското момиче бързо освести Светлин от шока с целувка – първата за нея. Марсианците не изпитваха любов, понеже тя пораждала войни. Двамата се погледнаха и тогава се чу тряскане на врата. Някой се прибираше. Светлин заповяда на момичето да се скрие някъде. Заведе я в стаята си и там тя се мушна под леглото – класика. Много филми бяха минали през главата на това хлапе.

Оказа се, че бяха бащата на Светлин, Кубрат, онзи същият с фалшивите извънземни, и по-големият брат на момчето. Тодор никога не слушаше баща си, затова и Кубрат му се караше винаги, сега ситуацията не изневеряваше на обстоятелствата. Възрастният мъж заповяда на непослушното момче да се прибере в стаята си и да не излиза от там поне седмица. Само да вмъкна, че Тодор и Светлин пребиваваха в една стая. Това беше и главният катализатор по-малкият син да се качи в стаята и да се държи пред брат си толкова странно, че наказаното момче да се сети, че под леглото имаше момиче. След няколко минути Нейра стоеше пред Кубрат, а по-големият син чакаше своето братче да бъде нахокано, но вместо това видя бащата да го прегръща и да му благодари. Това семейство все повече го объркваше. А най-объркващото от всичко – самият глава на семейството. Мъжът отгледа две деца без съпруга и изглежда самотата повлия доста на психическото му развитие. Например тази история с извънземните. Тия типове слязоха от планетата и се показаха пред всички, а самотният родител отказваше да им повярва, дори събра група жени, всички не много с акъла си, които твърдяха, че са отвлекли невръстните им деца.

Типично в свой стил бащата маниак заряза изведнъж синовете си и непознатото момиче и хукна нанякъде, като им остави послание да не мърдат от къщата. Тримата оставени прекараха около 15 минути в мълчание и тайни погледи. Никой от тях не знаеше какво става, особено Тодор, а останалите въобще не искаха да мислят за цялата ситуация, просто доволни, че са тук заедно.

Възрастният мъж се завърна. Той заповяда на тримата тийнейджъри да излязат на двора. На Нейра и Светлин въобще не им се показваше навън, защото може би щяха да ги посрещнат стотици типове със зелени костюми. Но бащата беше толкова настоятелен, че в крайна сметка го направиха. Когато напуснаха малката къща, те забелязаха на двора пет жени. Някои от тях бяха млади, други на средна възраст, а имаше и една възрастна госпожа. Поне така им се струваше. Не им остана много време да се вгледат в тях, понеже от всички посоки на квартала се зададоха странни превозни средства, чиято изработка беше твърде сложна, за да е плод на човешкия труд. Те спряха пред малката къща. Вратите им се отвориха и от тях изскочиха хора, облечени като градинари, но с далеч по-опасна мисия.

Нейра прегърна Светлин. Типовете в зелено престъпиха към къщата. Отблъснаха останалите хора от градината и хванаха момичето от Марс. Започнаха да я влачат към превозните средства. От своя страна, марсианката не отрони и най-малък звук, само наведе глава. Никой не смееше да направи каквото и да е от страх да не последва примера на пришълката. Светлин се опита да ги спре, но Тодор му попречи. Но най-неочакваното в цялата ситуация бе една от жените – госпожа на около 40 години, която от няколко минути беше цялата обляна в сълзи. Тя се затича към хората, които влачеха момичето, и се разкрещя:

− Дъщеря ми, дъщеря ми!Това е дъщеря ми! Отвлякоха я преди 16 години!