Матрицата

Матрицата

 

            Бяха се загубили. Отначало не искаха да го признаят, защото беше невъзможно. За първи път се случваше някой кораб да напусне линията си. Не знаеха къде са. Уредите не работеха. Кой знае колко време щяха да се реят в безкрайния Космос преди да ги открият!

– Какво стана, Ко? – каза първият хуманоид Партида R 2976-3.

– Ти си туемту, По. Ти ръководиш кораба. Аз съм нумба. Занимавам се само с изследванията – отвърна му вторият хуманоид Партида Z 519-888.

– Като си нумба, трябва да знаеш по-добре от мен как един кораб може да намери пътя си.

– Не знам. Това не е ставало досега с никого.

– Е, с нас стана. Все още не мога да разбера защо и кога.

– Аз също.

– Какво ще правим?

– Ще измислим нещо.

– Ти ще измислиш, Ко. Ти си нумба. Аз съм само туемту.

– Добре. Аз ще измисля, По.

– Кога, Ко?

– Скоро.

– Колко време сме заедно?

– Не помня.

– Много.

– Да, твърде много.

– Ти си първият ми нумба, Ко.

– Не знаех, По.

– Аз първият ти туемту ли съм?

– Не.

– А кой?

– Десетият.

– Много си пътувал, Ко.

– Достатъчно.

– И винаги всичко е било нормално?

– Да.

– И не ти се е случвал никакъв инцидент досега?

– Да.

– А сега стана най-лошото.

– Да.

– Ще се оправим ли, Ко?

– Сигурно.

– Откъде знаеш, Ко?

– Подготвен съм добре, По.

– И аз, Ко, но се загубихме.

– Ще ни открие някоя конца.

– Вярно.

– Те нали затова са създадени – да обикалят извън стандартните орбити.

– Кога?

– Когато и да е.

– А дотогава?

– Ще чакаме.

– Това правим.

– Ще продължим.

– Аз не мога дълго да чакам.

– Можеш, По.

– Не, не мога, Ко.

– Защо?

– Различен съм от теб.

– Това няма значение.

– Има.

– Как?

– Периодът ми на разграждане е по-къс от твоя, Ко.

– Знам, По.

– Тогава?

– Ще се опитам да го удължа.

– Не можеш.

– Откъде си сигурен, По?

– От инструкцията, Ко.

– Такива като мен пишат инструкциите, По.

– Да, но други правят матриците.

– По наши проекти.

– Няма ресурси, Ко.

– Винаги има, По.

– Какви?

– Всякакви.

– По-точно, Ко?

– Зависи, По.

– От какво?

– От изчисленията.

– Правил ли си го и друг път, Ко?

– Не, По.

– Тогава?

– Сега ще го направя, По.

– Добре. Ще чакам.

– Започвам, По.

Ко се съсредоточи. Схемата на По се очерта. Традиционна. Познаваше я. Започна да я изследва символ по символ. Бавно. Педантично. И тогава откри несъответствието. Защо го имаше това? Не трябваше да бъде тук. Не разбираше защо е заложено. Вероятно беше грешка. Кой я беше допуснал? И защо?

– Какво не е наред, Ко?

– Матрицата ти, По.

– В инструкцията пишеше, че съм стандартен тип, Ко.

– Знам, но не си, По.

– И как е станало това?

– Не знам.

– Дефект?

– Може би, а може и да не е, По.

– Какво ще е, ако не е дефект, Ко?

– Експеримент.

– Тях не ги пускат по тези маршрути, Ко.

– Най-новите модели могат да се пускат навсякъде.

– Но тогава в инструкцията им пише това, Ко.

– Задължително е.

– Тогава?

– Ще открия.

– Добре.

Ко направи анализите. Изчисленията. Програмите. Дълго черта. Съпоставя. Не ставаше. Нещо пропускаше.

– По, помниш ли кой беше писал инструкцията ти?

– Разбира се, Ко, А-269-S111-W438.

– Сигурен ли си?

– Да. Задължително трябва да се знае.

– Това съм аз, По.

– Какво, Ко?

– Това е моят номер за инструкциите.

– Ти си сгрешил матрицата ми?

– Невъзможно.

– Защо, Ко?

– Защото винаги съм много внимателен и никога нищо не съм грешил, По.

– В матрицата ми има грешка.

– Да.

– Значи ти си допуснал грешката, Ко.

– Не.

– Това е факт.

– Да, но не мога да го обясня.

– Опитай се!

– Това правя.

– Търси решение!

– Така съм програмиран, По.

– Ще го намериш ли скоро?

– Аз съм най-добрият нумба, По.

– Излъгали са те, Ко.

– Защо, По?

– За да се почувстваш по-специален.

– Всички сме специални.

– Да, но когато знаеш, че си изключението.

– Няма изключения, По.

– Знам, Ко.

– Но ти си, По.

– Как така?

– Имаш още една единица в петнайстия ред на двеста двадесет и осмия ствол на основната ос.

– И как е станало?

– Не знам.

– Щом ти не знаеш, кой знае, Ко?

– Все някой, По.

– Само двамата сме.

– Да.

– Това не е добре, Ко.

– Да.

– Значи затова се загубихме.

– Да.

– И докато ни открие някоя конца аз ще се разградя?

– Така трябва, но твоята матрица е различна.

– Тогава може и да не се разградя, Ко?

– Да, По.

– Как ще разбера?

– Ще чакаме.

– Колко време ми остава, Ко?

– Достатъчно, По.

– Случвало ли се е и друг път да има грешка в матрицата?

– Досега на мен – не.

– А на други?

– Не.

– А на мен – да.

– При много, много, много древните индивиди това би било възможно, По.

– Днес – също.

– Ще дочакаме концата.

– Ти ще я дочакаш, Ко.

– Ти също, По.

– Успех, Ко.

Когато след време една конца откри кораба им и двата хуманоида се бяха разградили, но в бордовия дневник имаше подробно описание как е станало. В Централната лаборатория Гемжа, инструкторът на нумбите прегледа данните и откри, че този експеримент е дал резултат. Беше изнамерен начин да се удължи живота на туемту. Първи беше излязъл от употреба нумбата. Екстремалните условия и интензивният творчески труд бяха изчерпали по-бързо капацитета му. За следващите матрици и това щеше да се взема предвид.