Жена ми е марсианка

Жена ми е марсианка

 

 

Вероятно всичко започна заради един сън. По-скоро кошмар, който будното ми съзнание изобрети покрай всички онези фантастични филми, минали пред очите ми през годините.

Беше ми се присънил огромен чуждоземен космически кораб с формата на добре изпечен френски кроасан, който кацна в двора на къщата ми, огрявайки всичко наоколо с мощните си многофасетъчни прожектори, вдълбани в апетитния корпус. Любопитен да разбера какво става, аз изскочих навън по пижама и застанах изумен на верандата, примигвайки невярващо срещу гигантската кифла. В следващия миг в нещото се появи отвор, от който се подаде хуманоидна фигура, окъпана в ярка бяла светлина.

Дъхът ми секна, когато в непознатото създание аз разпознах собствената си съпруга, майка на двете ми деца и учителка по география тяхното училище. Тя бавно тръгна към мен, облечена в странна прилепнала синя рокля, която от едната страна допираше земята, а от другата едва покриваше горната част на бедрото й. Около врата й дрехата образуваше красива камбанка като при лалетата, скривайки брадичката и долната устна.

Когато ме доближи, жена ми вдигна дясната си ръка към мен и от дланта й се появи сутрешният вестник, който обичах да чета с кафе на закуска.

Помня, че се събудих облян в пот, с крака върху възглавницата и глава, висяща към пода, заклевайки се никога повече да не гледам фантастични филми.

Оттогава всичко се промени.

Сутрин започнах да ставам с час по-рано от съпругата ми, дебнейки зад входната врата вестникаря, който най-вероятно също бе част от това извънземно общество, което бавно, но сигурно бе започнало да завладява планетата ни. Когато приближеше към двора, аз отварях вратата и пусках моя Цезар, красив двегодишен ротвайлер, който обръщаше клетника в панически бяг обратно към колелото му.

Съвсем случайно намерих в местната окръжна библиотека овехтял справочник „Срещи с извънземни форми на живот”, който ми послужи идеално впоследствие за разрешаване на мистерията около жена ми. Започнах да си водя редовен отчет за наблюдението си върху нея, покрай който открих много неща, останали незабелязани преди това.

Не бях и подозирал, че Лейла (така е известна сред нас, земляните, моята съпруга) държеше от своята страна под леглото малко цифрово устройство, което само привидно приличаше на музикалните плейъри, използвани от децата ми. Нито, че в дамската й чанта можеше да съществува такова богато разнообразие от метални приспособения, които, подозирам, бяха предназначени да заглушават изпращаните от антимарсианските тайни служби сигнали, разобличаващи чуждопланетните натрапници.

Наложи се да си взема две седмици отпуска, за да мога да следя пълноценно всяко нейно движение, както в къщи, така и в училището. Това, разбира се, доведе до доста проблеми и усложнения, особено след като бях арестуван, хванат от местния пазач, да шпионирам учителската стая, качен на едно дърво близо до сградата. Или пък, когато хванах прелестната ми тъща, която пристигна на гости за няколко дена, оправдавайки се с това, че й било домъчняло за собствените й внуци, да пренарежда дрехите ми в гардероба, вероятно, за да ги „снабди” с проследяващи устройства и подслушватели, свързани с ръководството на марсианците по земна интеграция и асимилация.

Следейки блога с новини за разрастващата се мрежа от марсиански колонисти, впила се в родната ни планета, подобно на смукала на хищен октопод, установих колко сериозни бяха станали нещата, разбирайки че дори самият президент на САЩ не бе никой друг, а предрешеният като човек космически революционер, чието име още не съм научил да произнасям.

Марсианците бяха тук и в това нямаше никакво съмнение. Трябваше да действам и то веднага!

Затова един хубав почивен ден аз изчаках жена ми да влезе в банята и по най-бързия възможен начин се шмугнах под леглото, монтирайки самоделен рентгенов биоскенер, с който щях да докажа, че деля спалнята си, децата и къщата с извънземно. Трябваше само Лейла да се върне от банята и да се излегне върху своята половина и аз щях да задействам устройството.

Разбира се, не стана точно така, както очаквах. Снимките на костната й структура излязоха размазани и затъмнени, което обаче не уби надеждата в мен. Е, накрая жена ми намери закачената под нея джаджа и след близо едночасов скандал ме отказа да продължа с наблюденията си.

И може би за добро. Все пак не се бе случило нищо лошо откакто марсианците бяха дошли на Земята. Животът си течеше бавно и спокойно, а слънцето продължаваше да изгрява от изток и да залязва на запад. Изхвърлих справочника, отписах се от интернет страниците за извънземни прояви и оставих нещата така, както си бяха…

…докато една нощ не ми се присъни едно напрегнато и доста интересно пътешествие из дебрите на Ада, където в образа на Сатаната се подвизаваше моята любима тъща…

И всичко започна наново.