Владетелят си знае работата

Владетелят си знае работата

 

 

 

Главният вестител прибра ангелските си крила и почука три пъти върху голямата кристална топка, където се намираше убежището на Владетеля. Блеснаха три светлини ― светлосиня, бледорозова и зелена. Една от плочите се завъртя на 360 градуса и от отвора се показа дребно старче с дълга бяла брада и островърха шапка. Приличаше повече на звездоброец, отколкото на господар, но никой не смееше да прави каквито и да било забележки на по-висшестоящите от него. Тук облеклото нямаше значение. Всички бяха еднакви,  като излезли от калъп, с това прилепнало трико и белите си крила. Различаваха се по знаците на гърдите. Само Владетелят беше в бяла риза и носеше шапка. Вестителят допря ръка до знака си, който приличаше на пощенски плик и се поклони, а после каза:

― Господарю, нося вест. Земляните са пратили кораб с хора на борда в посока Червената планета, която те наричат Марс. Нали знаете, намеренията им са неясни и вечно променливи… Какво ще заповядате? Да ги върнем или да ги унищожим?

― По дяволите! ― изруга старецът, а това не беше в негов стил, да праща делата си на Сатаната ― Знаех си, че ще избързат. Не са готови още, ама как да им го внуша? Та те вече не вярват в мен! Бил съм суеверна измислица, помагал съм на богатите и само зло съм сеел. Забравил съм ги бил!… Какво да правя сега?… Магнитното поле е голямо и с това рязко привличане ― сблъсъкът е неизбежен. Металът на кораба ще се огъне в най-добрия случай, но винаги ще се получи искра, дори пожар или топене… Едва ли ще улучат каналите за кацане! Та те не могат с точност още да определят размера им, а и след толкова години пясъците почти  са ги затрупали. Там няма достатъчно запаси от вода и ако се спасят от изгаряне, сами ще загинат, поради силна жажда… Освен това, въздухът е много разреден и не е за тях. Има и остатъчна радиация… За втори път ще стане това самоунищожаване на хора. Ония, които оцеляха преди, са мутанти и живеят дълбоко под повърхността на Червената планета.  Никой не знае как ще реагират при една среща със земляните. Завистта, злобата и омразата може да са останали у тях и само като ги видят как изглеждат, направо не ми се мисли какво ще стане… Помня, че НОИ /Нов отговорен индивид/ спаси всички видове твари с измислената си ракета-ковчег, но сега те искат да се върнат в земите на праотците си. Винаги са се чудели откъде са дошли, но за милиони години не успяха да променят съзнанието и културата си… Вярно, че развиха ума и техниката си, но тогава унищожиха всичко на Марс с ядрените си опити… Сега какво ще търсят? Пак ламтят за пари и имоти! Не им стига това, дето съм им дал, ами ще строят нови неща и ще търгуват с какво ли не… Толкова средства на вятъра! Трябва им разум! Има много бедни хора на планетата Земя и богатите сами трябва да помислят за тях, а не да разчитат на мен… Много важно като ме наричат Бог! То и аз съм гост на тоя необятен Космос и то от далечна система, непозната никому планета, която наричаме ПОД /или основа/, защото сме първата цивилизация и науката при нас е на супер високо ниво, но се оказах някак си безсмъртен и избран от останалите цивилизации за Владетел. Защо ли са ме нарочили да съм вся и всьо и да управлявам света? Не се ли сещат, че всичко е енергия, светлина, физика, химия и развитие на ума?  Аз просто умея да ги управлявам, а това се постига с години. Колко ли станаха  моите?… То и ангелските крила са техническо изобретение за лесно придвижване  в междупланетното и междузвездното пространство, ама какво толкова ги превъзнасят?… Има още много да учат…Трябва сега да бързаме! Вестителю! Отлети до Отговорника по въздуха! Съобщи му да пусне бурите и да завърти кораба на земляните обратно. Изпрати при мен  Върховния учен и Големия мъдрец!…

По-късно в най-голямата зала на Центъра за управление на света дълго се обсъждаха  възможностите за помощ на земляните в търсене на нови светове за изследване, както и за открития на двигатели, работещи със светлина, звук и извънземна енергия. Предстоеше много работа и предаване на знания по телепатичен път. Всички “ангели” бяха вдигнати на крак да помагат. ГОС /Господар, отговорник за света/ от планетата ПОД доволно потри ръце, че ще спаси пак света и всичко ще бъде направено в името на мира и хората… Най-важното си оставаше на преден план ― да им втълпи, че без добро сърце и любов, нищо не се постига…

Точно в това време пътническият кораб “Земя – Марс” с учени ― изследователи, геолози, инженери, лекари и предприемачи на борда изведнъж се завъртя и пое обратен курс. Предстоеше им още тридесетдневно пътуване. Капитанът съобщи на пасажерите:

― За съжаление, Червената планета не ни приема. Явно са нужни още изследвания…