9/8

9/8

 

Тъй, както птица щом крило си счупи,

за полет губи чувството, за същност

и щом небе с олово я захлупи,

G 9.8 ли е всъщност?

 

И както нея аз сега се чувствам:

ни жив стоя, ала не съм и мъртъв.

От чалга и бездушие съм пустош

и в девет осми ритъмът ме кърти.

 

Размер е той, но и прощален екот,

след който птицата от мен отлита.

Пръстта за червеите е небето,

което с корените си оплита.

 

След всяка мъдрост идват сто глупашки,

преливащи от хитрост и от злоба.

Сред погледи присвити и юнашки

юмрукът аргумент е… И порода…

 

От фрази татуирани и пози

забравил е човекът да говори.

Единствено е прав за всичко този,

за нищо който с никого не спори.

 

През ултратънкия три де монитор

от 9.8 милиметра

опитвам предстоящото да видя,

но вместо на кило, боли на метър.

 

Най-твърдото пропуква се от меко,

Тъй, както камъка вода дълбае.

Не люлката, по-важен е човекът,

в която път към звездното желае.

Оставете коментар