Човече, бди!

Човече, бди!

 

Човече, бди над люлката Земя,

какво си ти без корен, без опора,

пази от нея късче свобода

по пътя за Напред и за Нагоре.

Вселената е с дивна красота

и свързан е животът ни така, че

раниш ли птица, смачкаш ли цветя,

поне една звезда ще се разплаче.

Добрувай с марсианците. Недей

пространството с омраза да изпълваш,

Сатурновите пръстени възпей,

без дъжд попитай жито как покълва.

И нека бъде твоят Млечен път

герой в стиха на хиляди комети,

бъди сърце в космическата гръд,

бъди светулката на Бог в ръцете.

Защото, знай, дошъл е миг избран,

когато междузвездните предели

ще бъдат за един планетоплан

възможни и любими паралели…

Човече, бди над люлката Земя,

какво си ти без корен и опора,

пей люлчината песен с вечността

за бъдното на бъдещите хора!