Хлътване

Хлътване

 

Не, няма непотребност, има само

умора,

спънат бяг и пустота,

дистанция от всяко съвършенство

едната гола искреност остана

и нищо друго всъщност, а нали

 

доскоро дружелюбен бог редеше

вселенски тайни в жълъдова шапка,

листата чак до събота въртяха

валс в чест на дъжд

на крачка отстоящ,

 

бълбукаха пространствата на воля

рояха после шепотни мъниста,

фрагменти прерисувани и скици

се криеха

във всеки нов момент.

 

Сега е тишина многострадална

и хлътване нелепо в дъждовете,

смехът е прекатурила се лодка

в мастилото

на звездните тъги.

 

Разбира се, светът не е виновен

за ничия докрай себеизмама

и лунатична вяра в красотата,

която точно него ще спаси.

Кога,

кога −

и ехото не казва…

 

Заплетено е всичко… за наметка

от водорасли даже и не става,

а камо ли за чисто нов пуловер

от кукувича прежда

през април…