Ръждиво

Ръждиво

 

Дори на Марс не е възможно

от тебе скриване и бягство,

бодливокактусен,

дъждовен,

неспящ,

пелиново горчащ,

 

владетел на пространства резки

синкавоглетчерен,

раним,

като снежинка посред юли,

размита сянка на реал,

 

мъж елегийно небудуващ

над снимки

спомени и цвят,

по-приглушен и от кобалта

на разтревожено море,

но близък в болката

и прям.

 

Не, нито скриване, ни бягство,

 

тук часовете са сверени

по лунно сребърни мъгли

и земно е и е неземно,

смирен до тайнството на мида

и чакан −

всеки следващ миг.

 

 

А там − какво?

Сюжет в ръждиво,

червен пейзаж

и неизвестност

сред раждащи се дръзновения

и обли камъчета − да,

чудесно,

волно,

но… безтебно.

 

Как точно твоят ирис вижда

и всеусеща твоят пулс,

че бягството е непосилно −

сърцето ще остане тук.

 

Там вятърът ще рови в кратер

да дири

спомени за теб

 

сред всекосмична тишина

и две сълзи

несподеленост…