По пътя към доброто

По пътя към доброто

 

 

Искам да живея някъде, където хората не са лоши.

Мога да отида в Космоса…”

(реплика на едно различно дете,

неприето от другите)

 

 

Навярно раните са справедливи

и нямам право да се излекувам

от онова, което тук ни прави живи.

Но аз все търся повод за сънуване…

И, буден в болката и жаден за красиво,

отново се побирам, малък, на екрана

на хладината хорска, нечовешки сива.

Не искам на Земята вече да остана..!

Очаква ме планетата за виртуози

на ласката, на грижата, на самотата.

Дали съм принц и ще отглеждам рози

не знам, но, знам, ще пия светлината

далече там, с такива хора като мене,

в които Бог е сложил верен отпечатък

и е поканил всички с бъдеще ранени

да изградят света човешки за нататък.

Събирам се и раните са справедливи −

навярно са ми код за идното пътуване.

И с жаждата за други дни, щастливи,

живея днес във времето си за сбогуване.