Паралелни реалности

Паралелни реалности

 

 

Твърдина. И останки. История.

Бойни викове и знамена.

Тази моя земя си е моя.

Тази моя земя е добра.

Стари зидове, древни, със памет.

Калдъръм, по-блестящ от паркет…

Тази наша история славеи

ще възпеят от нас по-напред.

До войниците, слепите, стъпвам.

А очите ми плачат. Сами.

Просто нечие древно присъствие

ме обсеби… и ме смали.

Тази сила от древност и слава,

тази горда, красива земя.

Тя не знае що е забрава…

Но не стига, че тясна е тя.

И със своето минало ражда

във душите ни порив. За вик.

Тази моя земя… невъзможна,

аз поемам във себе си. Миг…

Вече искам да тръгна. Безкраят

да ме чака. Космически ад

по-пространствен, по-тъмен, а Раят

да наднича там долу. И пак

да натрупаме в Космоса спомени –

паралелен съзнателен Аз.

Тука, долу, са моите корени.

Там, отгоре – мечтаният  свят.