Необичайната разходка

Крача си спокойно из полята,

ритам нещо чудновато във тревата.

Желязо оформя му квадратното тяло,

струва ми се, че не е цяло.

Леле, започна да се мята в ръцете ми като полудяло!

Ококорих очи,

докато се осъзная – около мен само звезди.

Беше ден допреди минута,

как се пренесох до тука?

Май съм на друга планета.

Или пък комета?

Къде е кмета

на това необичайно място?

Да разбера защо съм тук.

Защо ми трябваше да взимам този необикновен квадратен прът?

Червенее нещо като пръст около мен.

Вие ми се свят,

а желязото в ръцете ми –

покрито с копчета безчет

мига, светка и пищи –

то ме донесе тук, нали?

Идва същество към мен

протяга дълги пръсти и си взима джаджата съвсем.

Хей, какво става?

Дърдори със човешки глас,

обяснява ми в захлас,

че това е Марс.

А аз сякаш в люлка се люлея,

как да не онемея?

Без дори да подозирам,

направих крачка към израстване,

към нови светове,

дали тук имат други богове?

Това ще разбера,

защото ще се прибера на моята планета,

ще си построим ракета,

ще сложим марсианското устройство там

и… Тадаам!