Небето над моя град

Небето над моя град

 

Облаци тъмни и светли играят,

рисуват с пъстри слова

картини красиви и чудни

в небесния свод над града.

 

Просторът безкраен се шири,

а ние незнайно защо,

заболи очите надолу,

стъпкваме крехко стебло.

 

Повдигаме погледи празни

и сякаш облива ни свян:

защо тъй красиво е горе,

а долу потъваме в кал.

 

Животът завихря ни в ритъм,

Забързани, ние летим

и никога няма да видим

мъдрост изписана там.

 

Животът е смахнат, но силен.

Понякога много горчи.

Дали ще достигнем онези,

които са пример, кажи?

 

Оставете коментар